Получавали сме много мемоарни книги на лекари, което е похвално: нека споделят преживяното от тях с колегите си, за тяхна поука; добре е то да бъде запечатано за потомствата и поколенията, защото времето тече, изтича, като пясък между пръстите, но написаното остава.
Радостно е, че и някои лекарски деца разказват за родителите си, които вече ги няма на Белия Свят.
Това е направил Искрен Азманов за баща си – гастроентеролога д-р Деню Цонев Азманов. Помним този изправен, неизменно усмихнат и общителен човек от незабравимите съботни семинари в БАН на “Чудото” – акад. Чудомир Начев. Идваше със съпругата си (зъболекарка) и стояха на лекциите до края. От “Чудото” разбрах за откритието им за патогенните свойства на Кандида албиканс, което им е било “припознато” от други медици. Не говореха за себе си.
От книгата “Баща ми в Етиопия” разбираме, че д-р Деню Азманов участва в Отечествената война; бил е лекар в Бяла, после – родното си село Шивачево, Благоевград, гара Брежани, Етиопия, където няколко години е личен лекар на император Хайле Селасие. В книгата са разказани десетки случаи от практиката на др Азманов в тази многострадална африканска страна.
Възхитителен е истинският му подвиг, извършен на 10 септември 1944 г.: бидейки ефрейтор в шуменската казарма, предовратява готвеното от фанатизирани ремсисти масово убийство на офицерския състав (в “духа” на новонастъпилото кърваво време). Убеждава ги с простички думи: че предстои да гонят немците, а това е невъзможно без командири. После, за тази му самоотвержена постъпка, получава Орден за храброст.
Почива на 92-год. възраст.
До края благата усмивка не изчезва от лицето му.
Помним те, Деньо.
