“Той повече няма да яде пържоли!”, важно-важно се произнася лекарка на средна възраст пред мои близки, очакващи заключението ѝ за тежко болен свой сродник. С други думи – отпишете го…
Към пациента не отронва и думичка за успокоение, за вдъхване на кураж. Сякаш се отнася за безсловен предмет, отсега нататък – примирено да чака смъртта.
Водил съм болното си кученце на поне трима ветеринари. Ах, защо нашите колеги не се поучат от тяхното отношение към пациентите?
Друг потресаещ случай. Умира млада жена. Близките ѝ са уведомени. Час по-късно им звънва телефонът. Онемяват: отсреща е номерът на тяхната най-близка дъщеря и сестра…
Не, не е тя. Лекарят е. Използвал е нейният телефон, за да ги попита… дали се отказват от аутопсията…
Коментарите са излишни.
Нека подготвим подходящ документ за отношение на лекарите при съобщение за тежка диагноза или смърт.
