– Д-р Найденов, м. г. обявихте 17 ноември за Дядовден. Какъв бе поводът?
– Използвах кръглата 190-годишнина от рождението на Дядо Петко Рачов Славейков /1827, Търново – 1895/; 17 ноември е рождената му дата. Още с раждането си става сираче /майка му Пенка умира; едва го спасяват/. Той е един от преводачите на първата Библия, издадена под негово редакторство, чрез което оформя литературния български език /1871/. Автор е на над 60 книги, предимно стихотворения. Той е и първият ни детски писател. Събрал и издал е сборници с народни поговорки, пословици, басни и умотворения, редица вестници /”Гайда”, “Македония”, сп. “Ружица”, сп. “Пчелица”, сп. “Читалище”/.
Преводач, етнограф, географ, фолклорист. Бил е учител в Търново, Дряново, Трявна, Варна, Търговище, но най-много е работил в Цариград, където активно е участвал в църковните борби. Когато руските войски освобождават Стара Загора /лятото на 1877 г./ го назначават за председател на Общинския съвет; това трае само няколко дни. Ордите на Сюлейман паша я опожаряват и зверски избиват над 14-15 хиляди нейни жители. Дядо Петко едва успява да избяга в последния момент.
Става преводач в щаба на ген. Скобелев и го придружава чак до Сан Стефано. След Освобождението е председател на Народното събрание /1880/, после – министър на просвещението и на вътрешните работи. Велика личност! Живее едва 68 години, но още преживе народът ни с обич го нарича Дядо Славейков. Затова реших да увековечим паметта му и да обърнем внимание на нашите дядовци – уважение към достойно преминалия им живот и грижа за здравето им.
– Това ли Ви беше целта?
– Да. А и след като има Бабинден, защо да няма Дядовден? Още повече, че ние, дядовците, сме ощетени от Природата: живеем най-малко в целия ЕС /средна продължителност на живота на българските мъже – едва 71,2 години, докато жените ни ни надживяват с цели 7 години/. Точно на 17 ноември м. г. обявихме 17 ноември за Дядовден на тържество в Къщата /по-точно – апартамента/-музей на Петко и Пенчо Славейкови на ул. “Раковски” 138. Домакин ни беше Националният литературен музей, чийто нов директор поетът Атанас Капралов развива една наистина забележителна родолюбива дейност. Подпомогна ни и председателят на Столичния съвет на Съюза на офицерите от запаса ген. Стефан Стефанов.
Т. г., понеже 17 ноември се пада в събота, ще отбележим за втори път Дядовден на 15 ноември, четвъртък, в 18 ч., пак в тази Къща-апартамент-музей на Славейкови. Ще поканим поети да ни изрецетират свои стихотворения за есента, а аз, по традиция, ще изнеса кратка здравна беседа относно здравето на мъжете от третата възраст. Входът е свободен.
– Какво е то?
– Много разклатено. Те страдат и са покосявани предимно от ССЗ /сърдечно-съдови заболявания/: хипертония, гръдна жаба /стенокардия/, инфаркт, инсулт и непременно съпътстващата ги атеросклероза. Близо 70% от общата ни смъртност е причинена от тези ССЗ /около 75 000 починали годишно; мъжете са почти два пъти повече от жените/. Следват раковите заболявания /17-18 000 българи-покойници/, диабетът, ХОББ /хроничната обструктивна белодробна болест, хроничният бронхит/ – защото почти всеки втори българин пуши.
По принцип мъжете боледуват по-често от жените от почти всички болести, с изключение на Хашимото /автоимунната деструкция на щитовидната жлеза/, камъните в жлъчния мехур и остеопорозата, които “нападат” предимно жените. Така че напразно ни наричат “силният пол” – какво “силно” има в това да боледуваш и умираш по-често? Мъжете и в самоубийствата са 2,5-3 пъти повече, което показва, че имат лабилна психика и лесно изпадат в униние, отчаяние и безизходност. Впрочем, относно самоубийствата трябва да виним и наследствената предразположеност, алкохола, психичните разстройства, непоносимите болки от напреднало раково заболяване.
– Навсякъде ли търсите гена, наследственото обременяване?
– Не аз, медицината го е доказала: геномът е в основата на нашето здраве и продължителност на живота. Той ги определя в 40%; в останалите 30% фактор е нашето собствено поведение /стрес, пушене, алкохол, пържени и мазни храни, обездвижване, затлъстяване/, в 20% – околната среда и вредностните ѝ фактори /пушеци, газове от автомобили, консерванти в храните/ и само в 10% – от състоянието на здравеопазването.
– Споменахте консервантите.
– И стабилизаторите, и овкусителите, и разните му там Е-съставки, и опушването – те са безспорни канцерогени. В миналото, когато бях студент, професорите не можеха да ни покажат дори един случай на рак на дебелото черво. Днес той е водач в онкозаболяванията у нас – 5000 новодиагностицирани годишно, при по 4000 – на белия дроб и на млечната жлеза. Но тогава кремвиршите миришеха на месо и нямаха вкус на картон…
– В книгата си “Сняг в косите” описвате здравето на мъжете от третата възраст.
– Тя вече се изчерпи. Живо ме интересува здравето и поведението на моите акрани и искам да го коригирам, доколкото мога. Да ядат повече зеленчуци, също и плодове /но не повече от 200-250 грама, защото фруктозата им предразполага към диабет – а той е бич за артериите и задължително протича с атеросклероза и хипертония/. Да се движат повече. Да общуват /общуването и решаването на кръстословици предпазва от Алцхаймер/; “гимнастика на мозъка”, както казваше Хайтов, който беше много здрав и волеви човек.
– Не споменахте нищо за любовта. Сексът препоръчва ли се на мъжете над 60-65 години?
– Препоръчва се на всички! Сексът е радост и здраве. Разбира се – внимателно, без претоварване, без пряко сили… Хипократ е казал: “Върши всичко с мярка – и работата, и яденето, и пиенето, и любенето на жени”; това го прави вероятно първият сексолог, освен че е Баща на Медицината.
– Какви стимуланти /афродизиаци/ ще им препоръчате?
– Искрената обич. Най-силният афродизиак е партньорката. “Ако не ми става от жена, тогава от виагра ли ще ми става?”, казва един мой приятел. Виаграта и останалите афродизиаци не са за “ставане” – това ще направи партньорката; те са за задържане и удължаване на ерекцията. Защото в третата възраст артериите са стеснени от неизбежната атеросклероза и не пропускат достатъчно кръв за храненето на тъканите; в случая – за ерекцията. Това е т. нар. “еректилна дисфункция”, която много дразни мъжете и е причина за изпадане в отчаяние, депресия /а тя е стрес!/, лошо настроение, чувство за малоценност, дори за самоубийства. Тук отново трябва да обърнем внимание на партньорката – в такива случаи да не му се подиграва, да не го тормози, още по-малко – да го укорява или съжалява, а да го успокоява и окуражава.
Нали ви казах – мъжът е слабо същество и има нужда от подкрепа.
Защото “Дядо” – това не е клеймо за бракуване, а повод за гордост. Той е нужен – с мъдростта си на обществото и семейството, с грижовноста си – на своите внуци.
– Вие колко ги имате, след като сте баща на четири деца?
– Внуците ми са пет.
– Значи имате абсолютно основание да създадете и организирате този Дядовден. За много години!
– Дай, Боже, и на всички други “колеги”-дядовци. Желая им крепко родопско здраве и дълголетие. Амин.