В началото на м. март 1859 г. в Ямбол, в родолюбивото семейство на Иван Параскевов се ражда момче, записано като Кирил Козловски. Когато порасва, той отива да учи в престижния “Робърт колеж” в Цариград. Току-що завършил го, се записва кадет в първия випуск на Военното училище. След по-малко от 5 месеца (курсът на обучение е много кратък), през м. май 1879 г. е назначен на редовна служба в Източнорумелийската милиция.
Следва типичната за един безкористен строеви офицер кариера: командир на рота в Сръбско-българската война, по-късно – на дружина в 12 пехотен полк, на 4-ти резервен полк и на 11 резервен полк. През 1900 г., едва 41-годишен, е е пенсиониран. През следващите 6-7 години неуморно обикаля софийските адреси на пенсионираните си колеги и ги агитира за създаване на тяхна организация. И на 16 септември 1907 г., в току-що открития Офицерски клуб (сегашния Централен военен клуб) се взема историческото решение за сформирането на Софийско дружество на запасните офицери. По предложение на полковника от запаса Кирил Козловски то се оглавява от неговия съвипусник бивш комендант на столичния гарнизон и командир на 1 Пехотна софийска дивизия ген. о. з. Никола Бочев; неуморният Козловски е избран за секретар. Така е поставено началото на изграждането на национално сдружение на запасното офицерство.
Той взема активно участие и в изготвянето на Закон за общия съюз на запасното войнство, който включва: “Съюза на запасните офицери; Съюза на запасните подофицери; Обществото на кавалерите на ордена за храброст; Съюза на бойците от фронта; Съюза на младите бойци-доброволци. Други организации с подобни цели и състав не се разрешават. Съществуващите такива се разтурят.”
В онези неспокойни времена се е вървяло към единение.
Днес живеем в демократични условия, при които свободата на сдружаване е една от основните конституционни свободи на правовата държава. Моралът обаче би трябвало да изключва самоцелното създаване на всевъзможни правни субекти. Затова са обезпокоителни процесите на разединение и необясним вождизъм, които през последните години раздират запасното войнство.
“Големият недостатък на нашето време е мандатното мислене – казва акад. Антон Дончев. – Днес основният ни проблем са ценностите.”
Всичко се състои в нашите задружни сили!
О. з. бриг. ген. Стефан СТЕФАНОВ, Председател на Столичната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва
(Със съкращения. Гл. редактор на в. “Български лекар” е о. з. ст.-лейт. и член на Столичната организация на СОСЗР.)
