Да не ги забравяме

Наскоро имах работа в ДКЦ-3 на ул. “Екзарх Йосиф” в столицата. Хубава 3-етажна сграда с много кабинети и отделения. Попитах няколко колеги дали знаят кой я е построил. До един вдигаха рамене.

Споменах името на д-р Димитър Икономов; свидетел съм на наистина героичните му усилия да увеличи двукратно площта й, и го стори при неспирен труд само за 7-8 месеца. Не го бяха дори и чували…

Подобен ръководител беше д-р Иван Георгиев, който издигна сегашната  ДКЦ-7. Ще спомена с най-искрено възхищение и доц. Людмила Дерменджиева, която изгради блестящата 24-та поликлиника, лицето на тогавашното поликлинично здравеопазване. Оттогава са изминали близо 50 години и сградата е посивяла, порутена, дворът е запустял… Там все още стои паметникът на Райна Княгиня – каменната ѝ глава е унило склонена…

Да добавим и 4-та градска болница до Руски паметник, дело на тогавашния главен лекар д-р Екатерина Кунева.

Тя успя с много усилия да узакони терена и да разшири болницата. В нейното доизграждане огромен дял има и приемникът ѝ д-р Енчо Симеонов, блестящ хирург; уви, той вече не е между нас.

Историята не започва от нас. Един от признаците на висока интелигентност е благодарността.

Тези лекари-строители /и само те ли?!/ са незаслужено забравени. Портретите с имената им трябва да бъдат закачени ъв фоайето на лечебните заведения, които са построили.

Останалото е липса на историческа памет.

Което означава само едно – черна неблагодарност и дори липса на морал.

Би трябвало Централната етична комисия при БЛС да изпрати писмо в този смисъл до ЛЗ в страната.

Tags: , , , ,

Comments are closed.