Медицински сестри от цялата страна протестираха за по-високи заплати и по-добри условия на труд.
На среща с премиера Борисов съсловната им организация – Българска асоциацията на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) се разграничи от протестите. В последствие, под натиска на събитията, позицията беше коригиране на „Подкрепяне, но не организираме”.
Мая Илиева, която е един от организаторите на протеста, каза пред БТВ, че ръководството на съсловната организация не само не е подкрепило протеста, но показа писма от централното до регионалните ръководства, в които ги призовават да направят необходимото, за да няма протест.
Така протестът на медицинските сестри освен чисто професионалните им проблеми, извади наяве и една друга тема – за смисъла на съществуването на съсловните организации, не само сестринската.
Преди месец, д-р Анатолий Кънев от Сдружението на българските зъболекари изрази мнение, че не само МЗ и НЗОК, но и създадения със закон Български зъболекарски съюз, е съпричастен и отговорен за проблемите на стоматологията. Той обвини директно ръководството на Българския зъболекарски съюз, че се интересува само от постовете, „разменя ръководните длъжности като Путин и Медведев” и не прави нищо за подобряване на зъболекарските услуги. “Имаме една партия, един зъболекарски съюз и една каса. Няма как да очакваме нормален здравен продукт и развитие”, каза д-р Кънев.
Ръководството на Българският лекарски съюз също на моменти изглежда повече, като елемент от политическата власт, отколкото като неправителствена организация. Можем да си спомним споразумението с министъра на финансите за прехвърляне на близо 2 милиарда от резерва на НЗОК към държавния бюджет, но не е нужно да се връщаме толкова назад, за да видим сервилно поведение.
Наскоро имаше протест на аптекарите във връзка с новата система за верификация и този протест не беше подкрепен от Българския фармацевтичен съюз.
Подобно разминаване със съсловието има не само в здравеопазването. Сигурно мнозина са забелязали разразилия се наскоро конфликт между адвокати и ръководството на съсловната им организация – Висш адвокатски съвет, който бе обвинен, че не защитава интересите на съсловието. Имаше скандали със съсловната организация на ветеринарните лекари, на строителите, на архитектите.
Общото между всички тези организации е, че са създадени със закон и членството в тях е задължително. Събират се значителни суми от членски внос, които не винаги се харчат прозрачно. Справка от интернет сайта на Столичната колегия на лекарския съюз показва, че за периода 2015-2017 година са изплатени близо 700 000 лева за заплати и още 850 000 лева за външни услуги. Подробности за разходите не се дават, а повечето такива организации дори не публикуват отчетите си.
Тези организации бяха създадени по модела на корпоративно договаряне, характерен за скандинавските страни, Германия и др. Организациите представляват съсловието и се договарят корпоративно с политиците, включително и за разпределението на парите в сектора.
Моделът беше транспониран у нас, но културата не можа да бъде пренесена. Днес нашите съсловни организации приличат много повече на казионните профсъюзи, отколкото скандинавските си събратя. Ръководствата им са все по-близо до властта и все по-далече от членовете.
Технически тези организации са монополи, а монополите никога не са стимулирали развитието. Монополите са инструмент на властта и са най-ефективният начин да се осигури влияние върху цели сектори, чрез поставяне на професионалистите в административна зависимост.
Любопитен факт е, че всяко решение на държавните органи подлежи на съдебен контрол, но решенията на органите на съсловните организации не, защото законът не е предвидил такъв. Спомнете си за един бившия председател на съсловна организация, който не пожела да се оттегли от председателския пост, въпреки изтеклия, според Устава мандат, та се наложи Парламентът да променя закона, за да бъде сменен.
Има един сериозен аргумент в подкрепа на такъв тип организации – все пак по този начин цялото съсловие е обединено, макар и по принуда и само така могат да му се делегират функции за участие във вземането на решения и преговори с политическата власт.
На теория е така. На практика ръководителите използват правомощията за да уредят преди всичко себе си или пряк икономически и/или политически интерес, който представляват.
Има ли начин това да се промени? Може ли да се съхранят позитивите, а да се махнат само негативните явления? Може ли например, да се изберат ръководители, които не представляват икономически или политически интереси. Теоретично да, на практика не. Дори да бъде избран такъв, почти сигурно е, че ще се кооптира или системата ще го изхвърли, като чуждо тяло.
Трябва ли тогава да има такива организации, в които членството е задължително? Да попитаме съсловието?
Най-сигурният тест за оценка на съсловните организации е членския внос. Колко от членовете биха платили членски внос, ако не беше задължително. Махнете задължението за членство и ще видите резултата.
Защо един човек, който има образование и квалификация и е търсен на пазара, да не може да практикува професията си, ако не плаща членски внос?
Дали пък, ако членството беше доброволно и имаше повече от един съюз, гласът на професионалистите нямаше да се чува по-силно?
Тези въпроси са на дневен ред. И не става дума за протеста на медициснките сестри, за Дома на лекаря или за адвокатите. Те засягат отношения, които са отвъд едно или друго съсловие. Става дума за структурата на социума, за свободната воля и доброволното сдружаване, за възможността да влезеш в една организация, заради идеите си, а не по принуда и да излезеш, ако не ти харесва. Става дума за демокрацията! Чл. 44 на Конституцията казва: „Гражданите могат свободно да се сдружават“.
