Проф. Цекомир Воденичаров: Отвъд границите на възможното

Тази книга е изключително оригинална. От една страна – поетична автобиография по повод кръгъл юбилей на автора, от друга – равносметка на изминалия му творчески път на учени и преподавател, от трета – задълбочени философски размисли за Битието и смисъла на живота, каквито всички ние имаме понякога, но не задълбочаваме. Странна, но привлекателна, симпатична и четивна смесица от мемоари, история, социална медицина, философия, социология, дори политология. Невъзможно е да бъде определен жанрът й, както и философския й уклон: скептична мемоаристика, социална публицистика, гносеология, стоицизъм?

Това не може да се преразказва. Нека да цитираме.

“Като на лента пред очите ми минават картини от детството, белязано от чувството за мистерия, но и от неутолимата жажда за живот. От непримиримостта към посредствеността. От амбицията да си първенец, но и някаква всемирна тъга и от обичта към учението. От неизтощимата амбиция да си пръв. И аз бях пръв – носител на “Златен Хипократ” за отличен успех, първи секретар на Комсомола в Медицинска академия. Първият, дръзнал да се противопостави на кадровата политика на районния секретар на Партията. Първият, изплъзнал се от желязната му мъртва хватка, но и анатемосан завинаги. Първият, въвел самостоятелно преподаване по медицинска етика, създател на първия Факултет по обществено здраве, на новото обществено здравеопазване, на най-успешния доброволен здравноосигурителен фонд.”

“Безсмислието е ключов елемент на човешкото прозрение, защото предлага не любов, извираща от сърцето, а съвместимост, налагана от разума.”

“Крайната цел е Оцеляването. Най-драматична е борбата за оцеляване.”

“Следователно:

1. Всичко е безсмислено, затова преди всичко не вреди. 2. Не постигай целите си на всяка цена, а само през и в името на духовното съвършенство. 3. За да можем да минем отвъд живота и смъртта, трябва да прозрем безсмислието. тогава идва съвършеното спокойствие. 4. За да влезем в ерата на Homo Ethicus, трябва да минем през времето на Homo Oeconomicus. 5. Фундаментът на асоциативното и интегралното мислене е схващането на света в неговата цялост като единство и борба на противоположностите. 6. За да разширим съзнанието си, трябва да се научим да мислим асоциативно и интегрално.”

“Всички мислители досега са гледали през призмата на Времето. Мисълта за Безсмислието гледа през призмата на Вечността. Всичко е безсмислено, защото всичко се променя.. Всичко се явява и изчезва. Преходността ме кара да търся вечната истина. Съвършената истина.

Страхувайки се от смъртта, но и осъзнавайки нейната неизбежност, пред мен със страшна сила застана въпросът “Защо?”. Не само защо трябва да умрем, но и защо живеем и защо трябва да се борим за безсмъртие. Големият въпрос беше не как да станем безсмъртни, а защо да станем безсмъртни. По какво се отличаваме от амебата? За да има смисъл човешкият живот, човечеството трябва да има безсмъртна цел. Нима оцеляването е безсмъртната цел на човечеството? И не е ли това път към потъване във Вечността на безсмислието?”

“Живите винаги са виновни пред мъртвите.”

“Медицината постигна успехи, за които е било трудно да се мечтае, но именно днес се говори за блясък на цивилизацията и нищета на здравето.”

“Средният път е осъзнатото безсмислие. То може да ни освободи от причината за нашето нещастие – себичността и алчността, по-ефективно от нирвана – състояние, при което всякакви желания и стремежи са премахнати, защото следваме желанията и реализираме стремежите, т. е. развиваме се, но в контекста на безсмислието, под контрола на тази фундаментална тема, спазвайки принципа: “Преди всичко не вреди!”

“Водещо е равновесието, не конфронтацията.”

“Във и над медицината е науката за общественото здраве.”

Tags: 

Comments are closed.