Цели 3 години се влачи делото срещу акушерката от частна столична болница, млатила новородено момиченце с бутилка по главата – защото плачело и не ѝ давало да спи (при все, че е била нощна дежурна – и за какво спане тогава може да става дума?; всички сме давали нощни дежурства и знаем за какво става реч: да, няма сън, има отговорност, пренапрежение, но като ти тежи – не ги давай!).
Пред съда акушерката си признала. Това, което не знаем (но се досещаме) е, че явно не го правила за пръв път. Колко е лесно: спираш плача на бебчето с як удар по главата… Чуха се слухове, че същия “лечебен прийом” са използвали и други нейни колежки!! Свърхпрестъпно, равносилно на убийство, на престъпление срещу човечеството. Защото въпросното дете е оцеляло някак-си, но вече прави епилептични гърчове, което значи – то е убито; живо, но мъртво.
Ето защо акушерката трябваше да получи доживотна присъда! Като за убийство – и то на беззащитно пеленаче.
Но проблемът възбужда още въпроси: морално-етични, към това съсловие – безспорно работещо при ниско заплащане, унизителни условия, недооценка от обществото, но, щом е подписало трудов договор, то трябва да го изпълнява.
Вероятно трябва да се организира конференция по морално-етичните проблеми, по Човеколюбието (с главно +Ч”!), което е неразделна част от професията на всеки с медицинско образование. Веднъж вече я организирахме – в Смолян, преди 10-тина години. Присъстваха 15-тина директори на РЗИ. От МЗ и БЛС получихме бодри насърчителни поздравителни писма. И – дотук.
Повдигам въпроса пред Централната Комисия по професионална етика към БЛС: нека организираме подобна конференция по Човеколюбието, нека пак да е в Смолян. Или, жщи по-добре – в Къщата-музей на най-големия български клиницист проф. Константин Чилов.
Въпросът не търпи отлагане!
