Никой не може да възрази на проф. Генчо Начев за това изявление, повтаряно неколкократно пред една телевизия и в. “Монитор”/9 септември.
Това е резултатът от недомаслената реформа на един зъболекар, който гръмко обещаваше чрез нея да намали хоспитализациите, а те вече са почти 4 (четири) повече – над 3 млн (при 800 000 през 2002 г.).
Защото:
“Вкарват се на легло хора, които нямат нужда от болнично лечение и могат да провеждат терапия у дома, но чрез тях се вземат средства, за да се издържат лечебните заведения. По друг начин (освен чрез изкуствени хоспитализации, Т. Н.) те не могат да се издържат.”, споделя вижданата от всички ни истина проф. Начев.
И дава известната на всички ни рецепта:
“Първо трябва да се остойностят клиничните пътеки, да се намалят хоспитализациите, като същевременно се развие извънболничната помощ със съответните отговорности както на ОПЛ, така и на специалистите точно от нея. Всичко това най-накрая трябва да бъде подплатено от един жесток контрол. Контрол върху необходимостта на хоспитализациите и на интервенциите върху всеки един пациент. И ако първият момент трябва да се случи чрез въвеждането на електронната здравна карта, то за втория съществуват експерти. Така е по света и трябва да се случи и у нас. Сега не се следи ефектът от качеството на лечението, а бройката на преминалите болни. Никой не следи за смъртността, за усложненията, рехабилитациите.
От 8 млрд лв, които се дават за здравеопазването, половината са от НЗОК и фондовете, другата половина е от доплащане от пациентите. Те са нерегламентирани – за изследвания, за лекарства, избор на екип и пр. Т. е. броят се едни пари под масата. Тази практика трябва да се премахне. Не може в болница да ти искат 2 лв на час, за да си оставиш багажа (има предвид паркинга, Т. Н.). А какви неща още има…”
Наистина – какви още неща има?!
Ние си ги знаем, изприказвали сме ги, изписвали сме ги. Давали сме на здравните ни министри същите идеи, особено – за електронната здравна карта, публикевали сме ги в в. “Български лекар”!
Кой да те чуе…
