БЛС излезе с инициативата “Да спрем агресията с добра дума”, или нещо подобно. Още когато чух “слогана”, възразих: не става с “добра дума”, момчета. Става с бой и решителен отпор.
С потрес научихме за зверското убийство на фелдшера Димитър Факиров от тополовградското село Орешник. Извършил го е – в кабинета му! – някакъв бивш легионер. Защо, как – когато го заловят, ще си признае.
Впечатляващото тук е друго. М. г. той е бил арестуван за някакво провинение. И съселяните му се събрали пред съда в Тополовград, да протестират. Настоявали да бъде освободен, зер бил “много добър човек”. Знаем как днешните магистрати се влияят от уличен протест. Вслушали се в уверенията на тълпата и освободили този толкова добър човечец. Ако го бяха осъдили, сега щеше да е зад решетките, а фелдшерът – жив.
Не става с добра дума, изобщо – с добро отношение! – към дебила, идиота, катила.
Пак ли да разкажа случката от мое дежурство, на младини, по “Бърза помощ” в Ямбол? Отидох на адрес за човек, който бил “много зле”. Толкова “зле”, че като ме видя, макар и кьор-кьотюк пиян, скочи, хвана брадва и се завтече към нея, готов да замахне към главата ми. За миг се видях в линейката и шофьорът с бясна скорост напусна дома му.
На другата сутрин отидох да се оплача на главния лекар. Само ме попита за адреса и името на нападателя ми.
След два дни ме извика: “Милиционерите така са го спукали от бой, та днес си е изследвал урината за кръв…”
Оттогава да се е чуло за нападение от пациент над колега в родния ми град?
Чакаме престъпникът да бъде заловен и най-строго осъден.
А наивните селяни-добряци от този Орешник вече ще видят фелдшер или лекар през крив макарон.
Жалко за човека, Бог да го прости!
