Проф. Златков, ако сега бяхте студент с житейския опит, който имате, по-различно ли бихте гледали на обучението си отколкото, когато следвахте и ако е така, защо?
Tруден въпрос. Човек е такъв какъвто е! Ако е млад, той е пълен с надежди, сили и устрем, както и с риска да направи грешки присъщи на младостта. Но те са част от чара да бъдеш млад. Разбира се, натрупването на житейски опит е етап от образованието, което човек следва през целия си живот. В случая e в сила изразът: „Ако младите знаеха, а старите можеха“.
Изборът на професия е един от най-важните, които правим в живота си. Срещат ли младите хора, според вас, затруднения с тази избор и какво може да се направи, за да се ориентират по-добре?
Повечето млади хора правят труден информиран избор за професия. Често те се влияят от емоции, модни тенденции или авторитета на своите родители и близки. Усетът за дарба може да е верен, но може и да е най-сериозната грешка в живота особено когато „огледалото“ е криво. Бих посъветвал младите хора да прибавят в избора си аргументите на разума. Поколенията се сменят на 20 години, а професиите и технологиите още по-бързо. Това означава, че човек трябва да осъзнае дали ще може да се развива и упражнява своята професия в годините, когато ще разчита повече на знания и опит, отколкото на енергия и ентусиазъм. Изборът на професия изисква определени индивидуални психофизически качества. и доколко те отговарят на професията, която си избрал и искаш да работиш.
По-различни ли са студентите днес и ако е така, какво трябва да се промени в начина на обучение, за да е адекватен на потребностите им?
Студентите са еднакви през всички времена – дръзки, смели и иновативни, но същевременно нетърпеливи – желаещи бързо да материализират възможностите си. Но то и времената са такива – напрегнати и забързани. А резултатът е налице само при съчетаване на теоретичните знания с натрупания практически опит. По-ранното включване на младите хора в практическата работа е присъщо за съвременните технологични специалности, но това има своето място и в по-консервативните професии като медицинските.
Много от добре обучените млади хора завършват и отиват да живеят и работят в чужбина. Има ли начини да ги задържим в България и какви са те?
Днес, младите хора очакват бързи резултати, свързани с високо материално възнаграждение и добра база за своя труд. Но дали това е гаранция за отговорно и професионално отношение? Смятам, че за българина това не е достатъчно. За всички нас не по-малко важно е колко значим изглежда трудът ни в очите на обществото и отделната личност. Това е пътят, по който да задържим младите хора в България – като покажем колко важен за развитието на обществото е техният труд, как всяко усилие се цени, като се създават нужните условия, без пречки, бюрократични спънки и злободневно отношение.
Кои са най-важните неща, които вашите възпитаници трябва да знаят, преди да излязат на пазара на труда?
Една латинска сентенция гласи „Omnium artium medicina nobilissima est.“ – Медицината е най-благородното изкуство. Да, за всички нас медицината е едновременно и наука, и изкуство, но най-вече – призвание. Трябва да носиш в сърцето си състрадание към болния човек в доза, с която да подобриш качеството му на живот, дори когато не можеш да го излекуваш.
Проф. В. Петкова: Временен мораториум е добра мярка
Новата учебна година започва днес за учениците. В МУ-София обаче стартът бе даден на 12 септември. Какви са плановете за развитието на университета, до какво ще доведат предложените поправки в Закона за висшето образование, необходим ли ни е мораториум за разкриване на нови учебни заведения, попитахме проф. Валентина Петкова. Тя е заместник-ректор по науката и акредитацията в МУ-София.
– Предложените промени в Закона за висшето образование вече са внесени в НС. Те предвиждат временен мораториум върху разкриването на нови университети и други звена до създаването на национална карта на висшите училища. Как ще коментирате тази мярка?
– Въвеждането на временен мораториум е добра мярка за оптимизиране на висшето образование в страната. При положение, че в момента има недостиг на студенти поради ниската раждаемост през последните години за страната, откриването на нови висши учебни заведения е необосновано и това е стъпка към набелязване на приоритетни сфери на обучение. Мораториумът трябва да засегне и откриването на частни висши училища, както и разкриването на нови поделения, изнесени обучения и т.н.
-Непосредствено преди предложените ограничителни поправки за разкриване на нови структури отвори врати Медицински факултет в Бургас. Има ли потребност от това звено според Вас?
– Това е въпрос от компетенцията на регулаторния орган –НАОА. Щом те са дали положителна оценка на тази институционална акредитация, няма основание да се съмняваме в потребността.
-Много ли са ни университетите според Вас?
– И много, и малко, зависи от базата за сравнение. Например в Италия във всеки по-голям град има университет. Това отново е въпрос на национална политика.
-Какво ново в МУ- София, какви са плановете ви за развитие на университета ?
-Най-новото е създаване на докторантско училище при МУ – София. То ще осигурява подпомагане на общообразователната подготовка в хода на обучението за придобиване на образователната и научна степен „Доктор“, административна, информационна и консултантска помощ по отношение на цялостното обучение на докторантите и младите учени в МУ-София. В него ще се обучават само докторанти на МУ-София. В Докторантското училище, след разрешение от ръководителя му, могат да участват и лица, които не са докторанти, но са на трудов договор и са членове на академичния състав на МУ-София и им предстои разработването на научни публикации (млади учени). Обучението в Докторантското училище е насочено към придобиване на знания и компетенции, осигуряващи успешната защита на дисертационния труд на докторантите и младите учени на МУ-София. От тази година, за първи път в България започваме обучението по новата академична специалност – парамедик за образователно-квалификационна степен професионален бакълавар, за която са записани – 20 студенти. Обсъжда се необходимостта от изготвяне на проект за създаване на институт, който да обединява академичния състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност. Очакваме влизането в сила на подзаконовия нормативен акт, който ще регулира условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища. Изпратили сме нашите предложения към проекта за този акт. Освен това въведохме, първи от медицинските университети в страната, допълнителни изисквания свързани с приема на чуждестранни студенти, за да се гарантира законосъобразност, максимална прозрачност и недопускане на проблеми, рискови за националната сигурност.
-По какви научни проекти финансирани от Фонд „Научни изследвания“ работите?
– Към настоящия момент научни колективи в МУ-София подготвят административните документи за участия в конкурсни проекти, финансирани от ФНИ. Те са програми за двустранно сътрудничество 2018 г. България – Русия; Национална научна програма „Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука“ /ВИХРЕН/; Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ /Петър Берон и НИЕ/, Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2019 год., Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти – 2019 год.
