“НЗОК е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване здравето на хората – същите, с чиито пари тя съществува. НЗОК до такава степен е проникната от цинизъм, безотговорност и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер. Служителите, които контактуват с пациентите са едни – подписвам се под това! – от най-невъзпитаните, грубите, мрачни и прости същества, които можете да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на контите им, стърчащите като фандъци коси в тупирани прически и найлоновите торбички със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги с часове наред болни. В НЗОК е пълно с крещящо посредствени, мързеливи, завистливи и алчни служители!”
Този текст извадихме от анонимните коментари в zdrave.net. По принцип не обичаме анонимността, не споделяме и нападките и ругатните по отношение на чиновничките в НЗОК, защото е недопустимо да се обобщава – едва ли тези наблюдения се отнасят до всички; но дори и да е единици, пак е повод да се замислим: как трябва да се работи с болни хора!? Дали подобно отношение понякога не проявяват и някои колеги и м. с.?
Ето, този проблем – “Отношението към пациента”, както неведнъж бе предлагано в ЦКПЕ, би трябвало също да разгледаме на съвместната конференция във В. Търново на 22-23 ноември. Със съответните изводи и елегантно отправени препоръки. Пък все някой ще ни чуе.
Навремето (мисля, 1979 г., когато бях млад журналист във в. “Здравен фронт”, тогавашният министър акад. Радой Попиванов свика голяма конференция в Центъра по хигиена, на която, разбира се, присъстваха номенклатурните (тогава всички бяха номенклатури Окръжните комитети на БКП) ръководители на здравната мрежа в страната. Темата беше за “Културното обслужване”. Ненавиждам това определение на дейностите в най-великата професия (както и “здравен работник”; затова и създадох Деня на българския лекар). Но помня с какво огорчение достолепният академик-министър говореше за недопустимото грубо отношение на лекарите и сестрите към страданията на пациентите и, изобщо, за безразличието към тях (липсата на емпатия, както се казва днес).
Излиза, че още тогава, преди 40 години, въпросът е назрявал. Честно казано, тогава бях много учуден и ми се струваше, че Попиванов преиграва (той беше изключително интелигентен и аристократичен, но и малко артистичен), защото идвах от Кардиологичното отделение на Окръжна болница – Ямбол, където с пациентите се отнасяхме като към наши най-близки роднини (без да знаем, че точно това е бил съветът на проф. Чилов към студентите му: да лекуват пациентите си, сякаш са им родителите).
“Нищо не струва толкова евтино, и нищо не се цени така скъпо, както вежливостта”, е казал Сервантес.
Тогава защо се скъпите за евтиното?
