Този гнусен термин бе измислен от поета-алкохолик Георги Джагаров. Това бе заглавието на негова статия във в. “Народна армия” през 1973 г., когато здравният министър д-р Ангел Тодоров, дотогавашен първи секретар на ГК на БКП – София, забрани не само частната лекарска практика, но и абортите – поголовно! – независимо дали забременялата е самотна мома, ученичка, студентка или вече пред климакс: пълна забрана, и толкоз. Тогава многократно се увеличиха смъртните случаи сред девойките: или вследствие зле извършен опит за помятане /с куки, хинин, и какво ли още не/ или направо чрез самоубийство, вследствие на което Партията даде заден ход: може да абортираш, но ако ти разреши специална ОФ-комисия /т. е. всички клюкарки в махалата щяха да те разберат…/
Но залпът срещу абортите беше даден именно от Джагаров, с въпросната статия, в който той се нахвърли с груби нападки и обиди срещу гинеколозите, извършващи аборт, независимо дали е по желания или медицински показания. Трябва да раждат, защото се задава демографска криза – и това е. Нищо, че любимият им Ленин, освен всекидневните си бележки и телеграми с разпореждания за масови разстрели, е писал и съждения за абортите, в смисъл, че те са си лично право на всяка жена.
Та, да се върнем на темата. Фразата “убийци в бели престилки” бързо влезе в употреба. Ангел Тодоров издаде и още една безумна заповед: че пациентът винаги има право /както клиент в “Плод-зеленчук”/ и всяко негово оплакване, независимо дали е основателно или клеветническо, трябва непременно да бъде последвано от наказание за лекаря. Стъпка самочувствието му и с друга заповед: да не взема никакви подаръци, с изключение на букет от три /значи: трябва да ги брои!!/ карамфила и кутия евтини шоколадови бонбони… Разбира се, здравният ни министър изобщо не реагира на злостната гавра на Джагаров /той вече беше зам.-председател на Държавния съвет, т. е. нещо като вицепрезидент/. Замълча си и казионният ЦК на Профсъюза на здравните работници /нещо като сегашното безлично КНСБ; впрочем, и “Подкрепа” не се откроява с нещо значимо и полезно/.
Но кога наш министър ни е защитавал? Помните ли д-р Стефан Константинов /лекар!/ – с каква безмълвна покруса, с наведена глава и скрил лице в шепа, слушаше нападките на Цв. Цв, който от трибуната на Парламента злословеше по горнооряховските лекари? Не помня БЛС или Етичната му комисия тогава да реагира; ако съм пропуснал – мола за извинение.
Тези дни се случи буквално същото. Едно детенце почина /Бог да приеме светлата му чиста душица!/; случва се и в най-реномираните клиники. Както и подозирахме, оказа се фудроянтно /мълниеносно, за 2-3 часа/ протичаща двустранна хеморагична /кървава!/ пневмония, последвана от синдрома на Уотърхаус-Фредериксен /срив на надбъбреците и цялата имунна система/; отказ на всички жизненоважни органи. Кой да го спаси?!
Напълно разбираме покрусените родители, но не – и наглите журналисти, които веднага им навряха микрофоните и камерите си в подпухналите им от плач лица. Сензацията печели, пък независимо от цената – човешката мъка. Не разбираме и необмислената заповед на Премиера за незабавно /макар и временно/ отстраняване на болничните директори, за да не пречели на следствието. Как и защо ще му попречат, като самите те имат изгода то да протече обективно? Ще крият документация ли, що ли?
Разбира се, социалните мрежи завряха. С пълно право – починало е дете; няма по-болезнено от това! Но – без да разбират нищичко от медицина, без да очакват заключенията от аутопсията и изследванията. Заваляха нападки, проклятия, искания за затвор и дори разстрел… Естествено, запремята се и кошмарният израз на Джагаров. Думата взеха и вечните чевръсти всезнаещи адвокати. Бизнес, майна…
Централната етична комисия по професионална етика вероятно ще излезе със собствено становище още в петък, когато има насрочено работно заседание. Очакваме мнението и на УС на БЛС.
От страна на здравния министър то е ясно: незабавно мълчаливо изпълнение на заповедта на Премиера. Но, макар че и двамата не са лекари, би трябвало да знаят две неща.
# Че в болниците, дори и най-съвършените, с най-добрите екипи и модерна апаратура, понякога – уви! – се умира, защото има неспасяеми случаи.
# И че педиатрите са малко и ще стават все по-малко, особено на фона на тези безпочвени обвинения.
