Моят роден град Ямбол, който довчера беше “чист” по отношение епидемията, днес пламна: 40 заразени цигани са препълнили Областната болница в две отделения, приспособени в инфекциозни. Капацитетът на лечителите им обаче е напълно изчерпан. Остър е недостигът и на сестри. (Да си припомним крилатата фраза на Сталин “Кадрите решават всичко”.) Кадровият дефицит в бившата Окръжна болница не е от вчера – много от лекарите и сестрите преляха в двете частни болници. Те пък категорично отказват да приемат пациенти с коронавирусна инфекция. Нито една от сестрите в училищата и детските градини не е откликнала на призива на болничното ръководство да отиде да помага. И – за какво: да рискува живота и здравето си, своето и на собствените си деца, за обещаните (но давани далеч не на всички) 1000 лв? Че в Италия сестрите работят с тези пациенти срещу 50 евро на час. Да не говорим за оборудването им с лични предпазни средства.
В Ямбол общественото здравеопазване скоро напълно ще рухне; впрочем, то вече е пред разпад; и ще остане да разчита единствено на частните лечебни заведения, където не страдат от емпатия – там то си е бизнес, търговия и не вярва на сълзи, а само на финикийските знаци; както, впрочем, е в цяла България. Насила превърнаха лекарите в търговци, и сега да не им се сърдят. (А зъболекарят, който ги набута в Търговския закон, за награда стана повторно здравен министър, та чак и вицепремиер в служебното правителство.) Със сигурност няма да бъде довършена и новата болница, чиято първа копка направи достолепният министър акад. Радой Попиванов в далечната 1979 г. Огромната сграда (далеч, извън града) бе построена, но изоставена без надзор и – закономерно! – напълно разграбена от същите тези пациенти, които сега чакат лекарска помощ. Сегашният му абсолютно безпомощен колега обеща м. г. 26 млн за довършването и оборудването й, но те потънаха някъде. А и да беше довършена – къде е персоналът, който да работи в нея; а и Ямбол е единственият областен град, чието население е намаляло (областта също се обезлюдява катастрофално), ерго – откъде пациенти? Апропо, министърът-счетоводител е особено добър в довършването на запустели черупляши (местен израз, който означава празен и кух предмет): предвиди близо 100 млн лв за довършването на Детската клиника в територията на Александровска болница – сграда, чиято първа копка направи лично другарят Живков през същата 1979 г. Не е нужно да си инженер или архитект, за да разбереш, че тези желязо-бетонни скелети просто трябва да бъдат разрушени, както бе извършено с друг мастодонт – Полиграфическия комплекс “Родина” на Цариградско шосе. Той пък бил собственост на лекар, мастит частник-собственик на верига частни болници; закупил го е от предишния му чорбаджия срещу 40 млн лв. Откъде толкова пари в частното здравеопазване? Отдалеч личи колко печелившо е то, за сметка на общественото здраве. Да не споменаваме името на един от финансовите съветници в една от частните болници със заплата, както се мълви, някакви си 20 000 лв. Една от тях получи 10 млн лв бонус още при рязането на лентата, без да е приела дори и един пациент. Как стават тези фокуси, с какви отчети пред Здравната каса – иди, че разбери.
Цялото ни обществено здравеопазване огъна тънките си крачета при тази епидемия. Уверенията на МЗ, че разполага с достатъчно легла за приемане на болните губят всякакъв смисъл и се разпадат при премълчавания от него, но предизвестен остър дефицит на кадри и лични предпазни средства (неслучайно броят на заразените медици расте; вече дадохме и две свидни жертви). Дезинфектирането от въздуха на един квартал, на което разчита ямболският кмет, няма да проработи, след като жителите му не се пазят, предпочитат да се веселят на тумби и нехаят за здравето и живота си; да не говорим, че никой от тях не е здравноосигурен и лечението им е за наша сметка. Помним всеобщата епидемия от морбили в гетата на цялата страна. Да, те са наши граждани, но най-после трябва да разберат, че имат не само права, а и задължения, както всички нас. Нали по Конституция всички сме равнопоставени?
