Докато в “Декамерон” героите на Бокачо са седем мъже и три жени, усамотили се в манастир по времето на чумната епидемия във Флоренция (1347-8 г.), в моя текст персонажът е от двама лекари и една медицинска сестра, които намират убежище в изоставена резиденция на ОК на БКП.
Намерението им е да повторят “декадата”, т. е. да си разказват любовни лекарски и сестрински истории, се проваля: като добри българи те се скарват и устояват заедно едва един ден. Все пак, успяват да обсъдят обществената обстановка и да споделят немалко забавни и весели случки. Накрая двамата лекари си разказват десетки пиперлии вицове.
Това е моят малък опит за разбиване на тягостната обстановка по време на извънредната обстановка-карантина по повод пандемията.
Бог да пази Майка България!
