- ПРЕЗ КОЛАПСА НА НЕОЛИБЕРАЛНИТЕ РЕФОРМИ ДО НЕИЗБЕЖНИЯ ЗАВОЙ КЪМ СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА
Д-р Мими ВИТКОВА
Здравната система преди “демократичните реформи” имаше своите недостатъци, но и сериозни предимства, основното от които беше нейният дълбоко социален характер.
С предприетата здравна реформа не се положиха усилия да се съхрани позитивното от българското здравеопазване и да се опрем на историческия опит и традиции. Този подход не позволи да се анализират предприеманите промени в здравните системи на развитите страни в настоящия етап. Така беше пропуснат историческия шанс да надградим и развием системата.
@Какви са причините за незадоволителните резултати.
Всяка здравна реформа, за да бъде успешна преследва няколко основни цели:
– осигуряване на гражданите по-добри възможности за избор на качествени здравни услуги;
– по-ефективно управление на все по-ограничените в глобален план здравни ресурси;
– по-справедливо възнаграждение на здравните специалисти в зависимост от реалния принос на всеки за подобряване на здравните показатели на населението.
Основната причина за неуспехите по пътя на реформиране на здравната ни система е подмяната на целите със средствата на реформата.
Политиците на прехода бяха пленени от атрактивни средства като смяна на модела на финансиране от данъчен с осигурителен, свободен пазар, свободен избор на лекар, договаряне на обем и цени на здравните услуги, преструктуриране. Тези средства водеха до постигане на единствената цел – разграждане на съществуващата система за здравеопазване, вместо нейното развитие и адаптиране към новите обществени и икономически реалности. Всичко това бе възможно да се случи поради липса на всякакви експертни и научни доказателства за необходимите реформи в здравната система преди тяхното начало и на ефективна система за публичен контрол върху хода и резултатите. Българското общество днес заявява открито своята оценка за резултатите от реформите в здравния сектор – недоволни са гражданите, недоволни са и голяма част от медицинските специалисти.
Подменените цели на реформата доведоха до фетишизиране на смяната на модела на финансиране с осигурителен и възложиха на него автоматично решаване на всички проблеми на системата и на общественото здраве. Самата смяна на модела на финансиране завари и обществото и здравната система еднакво неподготвени. Едните очакваха да получат много повече и по-качествени здравни грижи, а получиха по-малко, силно бюрократизирани и на по-ниско професионално ниво. Лекарите виждаха в новия финансов механизъм панацея за решаване на финансовите проблеми на здравеопазването и на самите тях. Поради това те очакваха готови рецепти и не търсеха възможности за организационни решения на повечето от съществуващите в здравеопазването проблеми, които самите те могат да решат.
Пазарната стихия, която превърна българското здравеопазване в аритметичен сбор от търговски субекти и всички лекари в търговци, закономерно натовари обществото с пъти повече разходи за здравеопазване, чието качество се движи пропорционално на разходите, но в обратна посока. Идеята за
@по-малко държава и повече пазар в здравеопазването
доведе до липса на всякаква държавност в системата. Вместо развитие и усъвършенстване на здравната система в интерес на болния човек, ние постигнахме единствения резултат – разгром на общественото здравеопазване и тежко комерсиализиране на цялата система. Липсата на адекватен контрол върху разходите за здравеопазване, води до генериране на ежегодни дефицити в системата, които се използват като мотив за изискване на доплащания от пациента без всякакво нормативно основание. Стотици хиляди граждани без доходи на практика са лишени от достъп до здравеопазване.
Ликвидирахме поликлиниките и позволихме лекарски кабинети в гаражи и гарсониери, и то в XX1 век. Разрушиха се всички структурни и организационни връзки в системата, което води до дезинтегриране на здравните грижи. Безконттролното и немотивирано от страна на държавата разкриване на нови частни болници и то само в големите градове, освен че натоварва обществото с излишни разходи има за последствие миграция на медицинските специалисти към тях и създаване на сериозни дефицити от кадри дори в областните градове. Като прибавим към това изтичането на медицински специалисти извън страната, скоро ще се озовем в ситуация на тежък дефицит и в количествен и в качествен аспект, както на медицински сестри, така и на лекари. В здравната система липсват всякакви регламенти за какво пациентът трябва да доплаща когато боледува, след като си е заплатил здравните вноски. Натоварихме го да плаща за избор на лекар и медицински екип, а вече и за сестра и санитар. Поради това, че НЗОК не заплаща всички медицински изделия при болнично лечение се разгърна широко творчество на болничния мениджмънт да се заплащат от гражданите огромни суми при тежки заболявания, а дори и анестезии при определени манипулации. Под рубриката на „подобрени битови условия“
@ползването на самостоятелна стая в болниците е на цена по-висока от пет звезден хотел.
След като пропиляхме достатъчно време в доказване на несъстоятелната теза, че пазара ще реши всички проблеми на здравеопазването, е време експерти, управляващи и опозиция отговорно да подходим към нетърпящите отлагане проблеми на българското здравеопазване. Трябва да намерим решение на дисбалансите в приходи и разходи за здравеопазване. Структурните и управленски проблеми на системата няма да решим с безконтролното откриване на нови болници, нито с непрекъснати смени на директори в обществените лечебни заведения. До кога бедна България ще продължава да готви медицински специалисти за богата Западна Европа, как да задържим младите лекари в страната? Видно, това не може да стане, докато не се изработи методика за формиране на работните заплати в обществения здравен сектор, която да премахне огромните разлики в заплащането между отделните специалисти, някои от които са петцифрени суми и не гарантираме привлекателно кариерно развитие за лекарите и специалистите по здравни грижи. Всички политически партии остро се нуждаят от надпартийна професионална дискусия по тези проблеми и от консенсусни решения за развитие на българското здравеопазване, а не от законови поправки «на парче», които не само, че няма да решат нито един от поставените проблеми, а ще създадат нови, което обществото няма да приеме.
Финансирането на здравната система се нуждае от сериозен анализ на необходимия и възможен размер на средствата за здравеопазване и на резултатите от сменения модел. Нека погледнем финансовите параметри на здравеопазването в някои Европейски страни и преценим къде се намираме ние и какво трябва да направим. Средно за страните от ЕС се отделят около 8,9% от БВП за здравеопазване (Евростат). Германия изразходва 11% от БВП на страната, 3973 евро на глава от населението, при 13% от общите разходи за сметка на пациента; Франция съответно изразходва 11% от БВП, 3582 евро на човек при 7% лично участие; Унгария – 7,2% от БВП, 757 евро на човек, 28% лично участие; Чехия – 7,6% от БВП, 1125 евро на глава от населението, 13% лично участие; България 8,5% от БВП, 504 евро на човек, 48% лично участие на пациента – най- високият процент в ЕС.
Европейският път на развитие на страната налага да се запази и развива солидарния модел на здравно осигуряване. Ниският брутен продукт на страната, а не процентът от него, е причина за невъзможността да се съизмерваме с европейските разходи за здравеопазване. За да се доближим до системите за финансиране в ЕС, трябва да се увеличат публичните разходи за здравеопазване и да се намалят личните разходи на гражданите, като държавата заеме своето място на равностоен участник в осигурителния процес по отношение на лицата, които тя осигурява. Тя трябва да преразгледа категориите граждани, за които е поела ангажимента да заплаща здравни вноски, да се освободи от заплащането за лица с високи доходи, за да поеме своите ангажименти към социално слабите категории граждани. Недопустимо е държавата да заплаща здравни вноски за 2/3 от населението на страната и да внася 1/3 от бюджета на НЗОК. Не бива в търсене на решения на финансовите проблеми на здравеопазването да се заиграваме с внушения, че т.нар. демонополизация на НЗОК е панацея. Преди да говорим по тази тема трябва добре да изучим Американския и някои Европейски модели на финансиране на здравеопазването и да си отговорим на въпроса за позитивите и негативите, които ще трябва да понесе обществото от поредния експеримент на сляпо.
Опитът чрез смяна на модела на финансиране от данъчен с осигурителен да се решат всички проблеми на здравната система се оказа неуспешен. Проблемите на собствеността, на структурата, на управлението на системата на макро и микро ниво остават нерешени. Конституционните права на българските граждани на достъпна медицинска помощ и здравно осигуряване са вменени в дълг на държавата и тя не може повече да абдикира от решаването на тези наболели проблеми. Възможните решения са много. Въпрос на политическа воля е проблемите да бъдат ясно дефинирани, да се предложат за професионален и обществен дебат възможните решения и да се поеме политическата отговорност за избора. Освен проблемите на здравното осигуряване няколко проблеми на системата трябва да получат спешен политически отговор и решения.
/Продължава в брой 7/
