Неведнъж сме обръщали внимание върху темата “Колега е болен!”. Пледирали сме за специално, повишено внимание, когато лекар извика лекар за преглед и лечение. Защото “Лекар за лекаря е брат”, както гласи един документ, струва ми се – на Световната медицинска асоциация. Така ли е у нас?
Научихме потресаещи данни относно заразяването, протичането – и влошаването! – на болестта на колегата д-р Стамов. Той двукратно е молил за линейка от Центъра за Спешна помощ, където… работи! И му… отказали! На него – който стотици пъти се е качвал в линейка, за да посещава пациенти.
Преди да почине, моят баща – стар известен ямболски лекар, беше с уретрален катетър. По 8-9 часа е чакал, припадайки от болки, да пратят с линейка уролог вкъщи, за да му го смени. На него – с над 30-годишен стаж в болницата и поликлиниката. “Толкова унизен и безпомощен никога не се е чувствал”, споделяше майка ми.
Навремето безкомпромисният здравен министър Ангел Тодоров, който просто ненавиждаше лекарите (спря им частната практика и ги направи най-бедните в света!) беше издал заповед, че те се ползват с предимство (не чакат нито минута!) в лечебните заведения и аптеките. И тя се изпълняваше стриктно.
Крайно време е УС на БЛС да издейства подобна наредба от министъра. Макар и нямащ нищо общо с най-великата професия, той ще ни разбере.
Защото на болен колега да бъде отказана линейка – това е буквално кощунство с попрището.
