Прочетено

“До Девети септември здравето няма Министерство, а само дирекция към МВР. И здравните служби са структурирани по места както полицаите.

Дават салон на “Бранник”. Американското посолство веднага пише протестно писмо.

Ние сме втората страна в света, след Франция, която прави санаториуми по туберкулоза и по белодробни болести. Сред първите сме и по кожно-венерически диспансери.

Как потъват парите на Здравната каса ли?

Не можеш да управляваш процесите, ако не следиш качеството. Парите си вървят с пациентите от 2000 години насам. Никой не знае този болен как се лекува. И, накрая – излекуван ли е или се е хронифицирал? Бяха унищожени всички системи, които са отговорни за следене на качеството. На първо място удар понесе българската патоанатомия. Това е основата на медицинското образование. Трябва да сме наясно какво става в органите на пациента. Така се учи медицина. Не се мисли за изхода на заболяването.

И доведе до многократно влизане на пациента в болница. 2-2,5 млн хоспитализации при 7 млн население е много! Това е огромната ни слабост. Заразата показа и други слабости в системата. Ниското заплащане, особено на младите лекари в провинцията. Работят в болница, ДКЦ и “Спешна помощ”. Сестрите – в болница и Старчески дом. Не бива! Трябва да се работи на едно място. Една инфекция го показа…

Но всеки гледа да си храни семейството. Има страхотна диспропорция в заплащането: едни лекари вземат много, много пари, а младите работят на три места.

 

Проф. Тодор Кантарджиев, Директор на НЦЗПБ/”Блиц”/26 юни

Tags: 

Comments are closed.