Това е престъпление! Той е комунист!

Съвсем случайно си спомних, че точно преди 20 години, в края на м. август, публично поисках оставката на д-р Димитър Игнатов като председател на БЛС. Тогава бях член на УС на Столичната лекарска колегия; подканих и колегите си да ме подкрепят, но до един ми отказаха, затова излязох сам, заедно с неколцина присъединили се ентусиасти (най-шумен от бях бе д-р Димитър Ленков). Дали бяхме и 5-6 души, когато свикахме пресконференция, за да оповестим искането си. Мотивите ни: политизиране на БЛС (лидерът ни беше депутат от СДС и всяка инициатива на Парламентарната му група беше подкрепена от името на целокупния БЛС, което – макар и с десни разбирания – много ме дразнеше), както и мъглявото започване на т. нар. здравна реформа. На пресконференцията, проведена в БТА, гневно заклеймих и авторитарното управление на стоматолога Семерджиев, макар че ми е кум на църковния брак.

Днес, от височината на времето, отчитам, че поведението ми безспорно беше грешно. Както се казва, довчера съм бил член и на УС на БЛС, добър приятел на Игнатов, днес му се нахвърлям. “Три пъти мери, един път режи”, казва поговорката, но кой да ми дръпне ушите тогава?

Вечерта централното информационно предаване в 20 ч. “По света и у нас” на БНТ започна с моето искане. Веднага включиха и Игнатов, който тогава се намираше в Стокхолм; чак се задъхваше от злоба: щял да ме даде под съд (значи, толкова е бил и демократ – след като не може да преглътне едно искане за оставка, най-обикновеното действие в една демократична държава или общност; как може да съдеш някой само защото е поискал да слезеш от поста си?!); и, още нещо: зад мене стоели ченгета… Какви ченгета, аз през живота си живо ченге не съм виждал, посочете ми го!

Имало глава да пати… Игнатов незабавно свика Национален съвет да обсъждат (по-точно – да заклеймят) моето искане, без да ме поканят (що за демокрация, наистина?!?); аз чух от журналиста Сергей Пенов, че се събират някъде, но не знаех къде. По-късно той ми даде касета със запис от срещата, като ме закле да не го издавам.

Предавам накратко обстановката и случилото се там. На вратата всички председатели на РЛК получават по един GSM – подарък от БЛС, с право да провеждат с него разговори за по 100 лв месечно, които също се поемат от Централата. Идва и министърът Семерджиев. Игнатов открива срещата така: “Тук е нашият министър. Той ще назначи всеки от вас в директорските бордове на съответните Окръжни болници.” (Това тогава значеше 4 допълнителни немъчени заплати месечно..). Всичко това се нарича корупция, нали така?

И депутатът-демократ веднага след като си купува благоразположението на Националния съвет, започва да оплюва опонентите си. Първите му думи са директна заплаха, макар и казана като шега: “Лесно ще се справя с Тотко и онзи… как беше, Ленков ли? Ще им пратя мутри – и готово. Ама не съм такъв човек, колеги…”

Смях в залата. Слушах касетата – и не вярвах на ушите си: това ли бяха представителите на най-хуманното общество? Вместо да му поискат обяснение за мутренското изказване, те се забавляват.

И като започват да се изказват – майко мила… Става мой пръв приятел от студентските години (ще му спестя името): “Това, което иска Тотко Найденов, е престъпление!” Престъпление?! Убийство ли е, изнасилване ли е, обир ли е да искаш някому оставката? Надпреварват се да ме оплюват. Но върхът е на един доцент по клинична лаборатория от Плевен: “Тотко Найденов е комунист!”; и то изречено със задавен от злоба глас.

Аз – и комунист?! С буржоазен произход, с вуйчо, лежал в Белене, с национализирани имоти?

После разбрах, че въпросният доцент, непримирим борец против комунизма, бил… дългогодишен партиен секретар на Медицинския Университет – Плевен.

Приятна вечер, дами и господа…

Tags: , , , , ,

Comments are closed.