Размисли пред Деня на българския лекар

Чудесно е, че през 1994 г. съсловието прие най-великия български светец Иван Рилски Чудотворец за свой патрон, а датата на канонизирането му – 19 октомври, за свой професионално-съсловен празник.

Но, питам се: дали когато възстановявахме БЛС през тревожната зима на 1989-90 г. вярвахме, че вече 30 години ще се дъвчат едни и същи проблеми, а именно:

 

  1. Остойностяването на лекарските дейности. С тях още тогава бе натоварен проф. Йордан Янчулев, анестезиолог. Дадоха му и едно тясно кабинетче в Центъра по хигиена, пращаха го в Германия да проучва как този въпрос е решен там; довтаса и някакъв самопредложил се и саморекламирал се многознайник – д-р Пиер Тодоров от Франция – него пък го устроиха с кабинет в МЗ; все нещо пишеха и дращеха, предлагали някакви папки на 1-2 министри; вероятно и нелошо ги осребриха и повече нито ги чухме, нито ги видяхме. Толкова ли е трудно нашите национални и републикански консултанти да си предложат остойностяване на дейностите? Защото на всички ни е известно, че ментараджийските КП на монополната НЗОК не са им реципрочни: някои са свръхнадути, други са недофинансирани. Това се знае от всички и се дъвче от самото въвеждане на КП, които – също го знаете – не съществуват никъде другаде по цивилизования свят.

 

  1. Електронното здравеопазване. Министър проф. Радослав Гайдарски назначи в МЗ за отговарящ по темата д-р Иван Костов, днес проф. и директор на “Майчин дом”; каза ми – че по ходатайство на Ал. Томов, известен сред народа ни като Сашо Апашо (съжалявам, ако съм вмъкнал лош тон). Костов провали темата и предпочете да стане директор на АГ-болницата “Шейново”. Но, така или иначе, досега това прословуто електронно здравеопазване, което отдавна-отдавна е въведено в целия – ще се повторя – цивилизован свят, у нас го няма. Не вярвам до Нова година да се въведе електронната рецепта. Ще си призная: нищо не разбирам от дигитални техники, но нали трябва да се обявяват търгове, да се избира изпълнител; задължително ще има и съдебни възражения от отхвърлените конкуренти и пр. – как ще стане до 3 месеца? Ами по-важният раздел от проблема: личната електронна здравна карта, където ще се вписват всички прегледи, изследвания, терапии и пр. – и така ще се пресекат спекулите?…

 

  1. Недостигът на квалифицирани кадри. Как ще задържим новозавършилите лекари да останат в България, след като повечето трябва да специализират на свои разноски (ново 3-4-годишно изтърбушване на родителските джобове след 6-годишното студентство!)? УМБАЛ, които трябва да приемат новозавършили на специализация ще им плащат 790 лв, и то късайки от заплатите на ординаторите; затова и го правят с неохота. В същото време Борисов заявява, че догодина ще увеличи двойно заплатите на учителите, и нито дума за лекарите, които вече изостават от техните. Излишно е да ви казвам, че отивайки в чужбина, напр. в Германия, получават хиляди евра…

Съществен е и въпросът с колегите, които са учили по държавна поръчка, т. е. за наша сметка, но нямат задължението да бъдат подлагани на 3-годишно разпределение, както бяхме ние навремето.

В МЗ за специализациите отговаряше един безличен чиновник – д-р Москов, вече пенсионер, който всячески ги спъваше, вместо да ги стимулира. Не знам как е сега, но проблемът просто крещи за разрешение. Него ще го подскажат най-добре ректорите на МУ в страната, затова МЗ (макар че вузовете са независими) би трябвало да инициира възстановяването на техния Ректорски съвет, и то – като консултативен орган по въпроса, защото МОН е далеч от същността му. Здравният министър е отговорен за цялата национална здравна политика и никой няма да го упрекне, ако подходи – дипломатично, но колегиално – към проблема със специализациите. Слава, Богу, и той е лекар, както и ректорите, а нали “лекар за лекаря е като брат”, по Декларацията на СЗО.

 

В основни линии това е, което си позволявам да ви кажа.

Честит Празник на Независимостта!

Бъдете здрави!

 

д-р Тотко Найденов, носител на Почетен знак – златен на МЗ и на БЛС

Tags: , , ,

Comments are closed.