Изпускаме ли от внимание извънболничната помощ?
Защо пренебрегваме фелдшерите?
Българските села опасно се оголиха откъм медицинско обезпечаване. Това предполага реална опасност от увеличаване на заболеваемостта и смъртността в тях, които и без това са обезпокоително високи.
Същото е положението и с екипите на “Спешна помощ”, където – поради ниското заплащане и затрудненията за квалифициране – отдавна съществува дефицит на лекарски кадри.
По цял свят за малките населени места и за “Спешна помощ” се използват т. нар. “парамедици”; това са добре познатите у нас и традиционно добре използвани в националната ни здравна система фелдшери.
От 10 години обаче, след преобразуването й и изискванията на НРД, тези наши чудесни помощници и сътрудници бяха безцеремонно изхвърлени от нея. Необяснимо и нецелесъобразно е те (понастоящем наброяващи над 5500 души) да не бъдат отново приобщени и пълноценно включени в нашето здравеопазване.
Като първа стъпка предлагаме насърчаването на съдебната регистрация на националното им сдружение (неотдавна създадено в Перник, с председател мед. ф. Александър Александров), което да бъде отделно и независимо от Асоциацията на специалистите по здравни грижи – просто защото фелдшерите, макар че не са лекари, но не са и медицински сестри.
В медицинските колежи отново да се въведе обучение за фелдшери (със статут на парамедици), защото е разхищение екипите на “Спешна помощ” да се сформират предимно от лекари; както и единствено те да се загубват с години, а понякога – и за цял живот – по селата.
Като втора стъпка предлагаме усилия по допълнение на ЗЗО в смисъл фелдшерите да имат право да сключват договори с НЗОК при съответните условия (ограничена самостоятелна работа на село със задължения за консултации с най-близкия лекар и пр.).
Това ни подсказват демографското и здравно състояние и перспективи в страната.
Разбира се, не само това са проблемите в българското здравеопазване.
Подкрепяме смелата реформа в общинските болници!
Но не е ли изпусната от внимание цялата извънболнична помощ?
# Защо да не си признаем, че само 20-тина процента от ОПЛ имат специалност по обща медицина, макар че имаха достатъчно дълъг, 10-годишен гратисен период за придобиването й (и той бе продължен с нови 5 години)? Иначе несменяемият им председател, който не престава да говори само за пари, никога не обръща внимание за повишаване на квалификацията им – а нали от нея ще им дойде и заслуженото по-голямо възнаграждение?;
# Няма като че ли нито един мощен ДКЦ или МЦ в страната. “Спешна помощ” буквално изнемогва от хроничния и все повече обострящ се дефицит на кадри, за чието квалифициране сериозно трябва да се помисли (вкл. възстановяването на старото положение, въведено от бившия директор на столичната “Бърза помощ” и зам.-кмет по здравеопазването д-р Димитър Рангелов: осигуряване на време за колегите, работещи там, за курсове по квалификация, за сметка на работния график; иначе как да специализират тези хора?!);
# Защо РЦЗ и РИОКОЗ да не се слеят; разбира се – след съответната реорганизация, макар и тя да означава известна редукция на съставите им?;
# Кога ще заработи Медицинският инспекторат, който стриктно да следи за източването на здравните ни вноски (за никого не е тайна отчитането на изобщо неизвършени дейности, което фактически представлява откровени документни измами, колкото и да ни е срам да признаем това; та това са събраните от всички нас народни пари!!)?;
# Има ли в МЗ регистър на работещите в страната лекари, вкл. данни за техните специалности и квалификация – вместо той да продължава да се държи от БЛС, комуто изобщо не е нужен? Нали само точната информация може да подсказва правилни експертни организационни заключение и държавнически решения?;
# Не е ли най-после време МЗ, съвместно с БЛС (защото явно той не може – и това го доказа за последните 20 години), защо не – с помощта и на МФ, да извърши прословутото остойностяване на медицинските дейности, без което всякакви изкуствени, лобистки съставени КП нямат никакво реално покритие?