Само след 2 месеца отново ще отидем до урните (ако не ни е страх от невидимия враг и ако не сме отвратени от наглите фалшификации на властимащите). Какво ще ни представят партиите-кандидатки да влязат в Парламента, оттам – в МС, и да ни управляват?
Какви ли не предизборни програми не сме виждали за изминалите 30 години на българската псевдодемокрация?
Интересно, какви идеи ще ни подхвърлят сега: когато основният ни национален проблем безспорно е демографският, когато се стопяваме с увеличаваща се скорост – над 50 000 годишно, само по биологически причини; когато сме с най-ниската раждаемост, най-ниската средна продължителност на живота и най-високата смъртност в ЕС: една ужасна триада-хидра, увила се около шията на народа и държавата ни? Неслучайно зловещият План Ран-Ът предвижда до 2050 г. да станем 3,5-4 млн, ясно – какъв етнос и коя възрастова група ще преобладават… Също поне 50 000 – предимно млади и образовани българи! – напускат Родината си на път към полюляващите се от пандемията западни страни.
Плътно до демографския проблем се нарежда и здравно-духовният!
От БСП твърдят, че болниците не бива повече да бъдат търговски дружества, защото превръщат здравето в стока и целта на работещите в тях лекари е да хоспитализират при тях възможно повече клинични пътеки, за да генерират по-големи приходи, съответно – заплати за себе си. Абсолютно вярно, но по Търговския закон са регистрирани и всички лекари от извънболничната помощ – общопрактикуващи и специалисти; там какво правим?! Освен това, по Конституция всички болници са равнопоставени: държавни (университетски, областни), общински, частни. Кои от тях и по какъв начин да свалим от Търговския регистър; и как ще стане – чрез фалит? Ами те имат общо над 6-700 млн дългове – за лекарства, консумативи, апаратура; кой ще ги изплати; пак ли затъналата в дългове до гуша обезлюдаваща се държава?
Университетските болници категорично не трябва да бъдат търговски дружества: какво да правят по-напред професорите: да преподават най-сложната наука на студенти и специализанти – или да покриват клиничните пътеки, които им осигуряват приходите?
А какво ще правим с общопрактикуващите лекари, ако няма да бъдат ЕТ – пак ли общината ще им осигурява заплатите, както по-рано; и какви ще бъдат те, по какъв критерий? А съвсем пренебрегнатата специализирана извънболнична помощ; извънредно важна за точната диагностика и намаляване на скъпите хоспитализации? Все по-малко пациенти вече я търсят; ходят си при “джипитата”, а те ги преглеждат, лекуват и изпращат рецепти – предимно чрез телефона (без преглед!), понякога – направо ги препращат в болниците, да им увеличават оборота. И какво стана? Един порочен кръг! Нали идеята на т. нар. “здравна реформа”, извършена от един самозван зъболекар, уж беше именно по-малко хоспитализации, което да доведе до намаляване на разходите в здравната система? А много по-важна цел на общественото здравеопазване е предпазването от болести?
На фона на безпрецедентната демографска криза и рухването на икономиката и селското стопанство, ниската раждаемост и средна продъжителност на живота, високата заболеваемост и смъртност, се добавят увеличението на употреба на вредности сред младото поколение: тутунопушене, алкохол, наркотици, както и на затлъстяването и неврозите. Психичното им здраве също е обезпокоително ниска; намалена е емоционалната им устойчивост и духовност; що се отнася до родолюбието и историческа им и родова памет (а те са присъщи само на свободния човек, не и на роба!), тях изобщо не можете да ги намерите.
В здравеопазването се оформиха 5 дефицита:
# на финансиране (едва 4,3% от БВР – при двойно повече в останалите страни от ЕС); # на превенция (предпазване) и профилактика на заболяванията; # на квалифицирани кадри; # на взаимно доверие между лекар и пациент; # на човеколюбие и емпатия (съпричастност). “Пациентът стана бездушна крачеща касичка” – нима не е вярна тази горчива шега?
Отново подчертаваме, че Здравните програми на партиите трябва да започват с превенцията (предпазването) на населението от болести. При всички случаи тя започва със здравната промоция (просвета) сред подрастващите. За целта има готова монография – “Здравна азбука”, учебно помагало за здравна и сексуална култура, сертифицирано от МОН със Заповед РД 09-362/26. 02. 2009 г. на министър Даниел Вълчев; също и друга – “Мила Родино” (включваща не само здравно-духовна, но и историческа и религиозна култура). Авторът няколко пъти е предлагал на МОН и МЗ да качат тези текстове в сайтовете си, за да бъдат достъпни и полезни на преподавателите, учениците и родителите им, но получава откази. Сега я предлага на най-голямата опозиционна партия – БСП.
Нека нашите деца да знаят кои са вредностите за здравето им и как да се предпазват от тях – тютюнопушене, алкохол, наркотици, затлъстяване, агресивност. Преди влизане в училище да се вдига националният трибагреник, да изслушват и пеят химна или някоя възрожденска песен (както се прави в Турция, САЩ, Австралия); да изучават истинската ни история, да бъдат възпитавани в родолюбие и обич към семейството. Иначе виждаме как подмолно настъпва джендър-културата и опорочаването на децата ни, заличаването на родовата и историческа памет – имат я само свободните хора; не и робите. Нима искаме децата ни да пушат, да пият, да употребяват наркотици, да забравят род, Отечество, Семейство?! И това – при демографския ни срив!?
Забелязваме как все повече невежи хора избягват лечебните заведения, защото са скъпи, недостъпни и лишени от емпатия и човеколюбие, и предпочитат парамедицината (шамани, гадачки, баячки, нумеролози, астролози и други измамници), които от телевизионните екрани и вестникарски рубрики им дават всевъзможни съвети, безусловно вредящи на здравето. Лоша роля този смисъл изигра Глава VI от Закона за здравето, отнасяща се до т. нар. “неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве”, даваща право на упражняване на лечебна практика на немедици; тя следва да бъде основно преработена или направо отменена. Смешно е в 21-вия век по телевизионните студиа мошеници да спекулират с доверието на страдащи наивници, да горят църковни свещи на фона на икони (тяхното място е единствено в храмовете!), да топят восък, да предсказват бъдеще, да сватосват; така да печелят луди пари от лековерните хора (близо 3 лв за минута). Да припомняме ли случая с една българка в IV стадий на раково заболяване, която бе подлъгана да отиде чак в Бразилия при някакъв шарлатанин – разбира се, безрезултатно, та после едва се добра до Истанбул, без пари да си дойде в България? Кой я е пратил? Отишла е по своя инициатива, а държавата трябваше да се обвърза с връщането й (само след 2 дни почина). Лековерието е оправдано при жаждата за живот, така че няма как да се потърси отговорност от измамника. Подобни на него ги има в изобилие и у нас.
БАБХ трябва стриктно да следи за качеството за храните, особено – вносните, защото не е тайна, че производството на чуждите компании не е еднакво за западните и източните страни на ЕС. Нашите сънародници не са кошчета за боклук; на нас ни пращат обилно тлъсти и осолени субпродукти, боядисани и оформени да изглеждат качествени, далеч от храните, които се предлагат в Берлин и Париж.
Крайно време е да бъде въведено електронното здравеопазване, за което се бръщолеви от 25 години насам: всеки българин да има лично електронно здравно досие, въведено в карта; така сам ще може да контролира дейността на своите лечители върху себе си – единственият начин да се спрат спекулациите и източването на НЗОК.
Кадрите – изключително важен въпрос, който лъсна при настоящата криза. На първо място – да се спре изтичането на мозъци! Новозавършилите лекари, които са следвали на държавни разноски, т. е. – на всички нас, или да върнат парите, или подлежат на задължително разпределение. По спешност да се обявят места за специализиране чрез държавно финансиране по най-дефицитните специалности: патоанатоми (в момента за цяла България са само 60, и то почти всички в пенсионна възраст; а как иначе ще се диагностицират онкологични заболявания и ще се отчитат степените им, особено по време на операция?!); инфекционисти, педиатри, онколози, хирурзи, анестезиолог-реаниматори. Буквално е грехота лекарите да плащат за специализирането си.
Да се въведе продължаващото обучение (идеята на проф. Чирков), както се прави в Германия и цяла Западна Европа – и след вземане на специалност лекарите продължават да се квалифицират чрез курсове, самообучение и пр. и са задължени през 4 години да се явяват на проверовъчен изпит за препотвърждение на специалността си, независимо от поста и титлите си.
Заплащането на лекарите е от изключителна важност. Десетилетия наред то беше – и продължава да бъде! – най-мизерното в Европа и целия свят. Доста позакъсняло е предложението на МЗ лекарите да получават 3-стълбово заплащане и безплатни жилища. Да, но това ще важи само през епидемиологичната обстановка. Така беше навремето за селските лекари (ТКЗС им зачисляваше по 5-10 дка царевица като рента; лекарите живеехме на втория етаж на Здравните служби; разбира се – токът и отоплението бяха за сметка на Кметството; затова и пенсиониралите се работоспособни колеги предпочитаха да отидат за 2-3 години по селата).
Колкото и да се сърдят лекарите, но не само крайният резултат от терапията им, а и мнението на пациента за тях е определящо при заплащането в САЩ и страните от Западна Европа. Да, той не е медицински компетентен, но никой не може да бъде излъган, че за него са се полагали добри грижи; нима грубостта и безразличието към физическата и душевна болка могат да не бъдат забелязани и почувствани? Затова при заплащането на труда на лекарите тези показания трябва да бъдат включени, каквито бяха намеренията на бившето ръководство на НЗОК.
Възстановяването след лечение и преболедуване е абсолютно пренебрегнато, а ако не се прилага, лесно може да последва ново заболяване от същата или каквато и да е друга болест (особено след рак или Ковид-инфекция). Ние предлагаме развитието на профилактичен и възстановителен здравно-духовен туризъм, предимно в Родопите, а и в други здравословни планински и морски райони, с които страната ни изобилства, свързан с посещение на параклиси, манастири и други духовни обекти, защото – убедени сме! – силният Дух и вярата в Бога (за атеистите – в изцелението или каквито и да са други ценности) са незаменимо помощно средство за предпазване от болести, по-леко преболедуване и бързо възстановяване. Неслучайно Пирогов е забелязал, че раните на войниците-победители оздравяват два пъти по-бързо, отколкото на победените. Защо не използваме Душата в здравеопазването под форма на здравно-духовна култура, която да насаждаме на народа си и на подрастващите от най-ранна възраст?!
Изключително важно е проследяването на преболедувалите от тежка Ковид-инфекция, защото тя уврежда вътрешните органи (сърце, бял дроб, бъбреци); така че тези пациенти трябва да бъдат включени в специален Ковид-Регистър. Но като имаме предвид, че Раковият Регистър така и не е създаден, силно се съмняваме в осъществяването и на тази идея.
“Спешна помощ” е в невъзвратим колапс и тежък кадрови дефицит. Тук имаме една радикална идея, която неведнъж сме предлагали на МЗ, без дори да сме получавали отговор:
Прехвърлянето на “Спешна помощ” (това е русизъм; трябва да се възвърне предишното й българско име – “Бърза помощ”!) към МВР, тъй като тя е неделима част от националната сигурност; а и работещите към МВР лекари ще ползват привилегиите на полицаите и огнеборците при ранно пенсиониране и начисляване на повече заплати накуп; освен това навсякъде по света полицаите и пожарникарите изпълняват функции и на парамедици – какво пречи и нашите да бъдат обучени в оказване на първа помощ?! Нека не забравяме, че преди Девети септември е нямало МЗ, а Дирекция “Народно здраве” към МВР.
Озовахме се на първо място не само в Европа, но и в целия свят по обща и Ковид-смъртност, както и по т. нар. “излишна смъртност” (забавяне на екипите с часове за инфаркт, инсулт, перфорации, остри ритъмни пристъпи, хипертонични кризи). Би било рационално линейките и екипите да бъдат обособени: едни да отиват само на адреси със съмнения за Ковид, а други – с признаци на инфаркт, инсулт, перитонит. Близките на пациентите са вече достатъчно интелигентни, за да се ориентират по признаците им и да ги опишат на диспечерите.
Крайно необходимо е да бъде възстановена бившата санитарна авиация, която съществуваше при заклеймяваното социалистическо здравеопазване тип “Семашко”. Със сигурност България е единствената страна в т. нар. “цивилизован свят” (а вероятно – и сред “третите страни”), която не разполага с нито един санитарен хеликоптер, макар да има площадки за кацане на покривите на ВМА и Правителствена болница. Помним случая с катастрофата до Царево, когато премиерът изпрати цял огромен “Спартан” за транспортиране на тежко ранена пътничка чак в София (нима в Бургас или Пловдив няма добри хирурзи и ортопеди?!).
Това, в общи линии, са някои наши идеи за частично реформиране на здравеопазването. По принцип то трябва да бъде много по-радикални, но това е работа на цял висококомпетентен екип.
