КОПИЕ: Министър на здравеопазването проф. Костадин Ангелов
КОПИЕ: Председател на БЛС д-р Иван Маджаров
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Изпращам Ви бр. 12/2020 от в. “Български лекар”, в цялата 13-та страница на който са поместени некролози на наши колеги, дали живота си в колосалната битка с Ковид-19. Това е потресаеща не само съсловна, но и национална трагедия; без прецедент в историята на българската медицина! Наистина, буквално се намираме във война, в която падат най-образованите и всеотдайни българи – лекарите!
- На стр. 2 е поместена репликата “Като пчеличките-войници” със съответното предложение, което вече Ви изпратих он-лайн (за поставяне на съответна Паметна плоча до Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред ВМА), където ежегодно на 15 август от 2005 г. насам отбелязваме Деня на Спасението.
- Добре би било портретите на колегите, загинали в битката с вируса, да бъдат окачени на видни места в лечебните заведения, където те са работили и са се заразили фатално от своите пациенти. Защото робът няма произход, нито историческа и родова памет! Само свободните хора ги имат. След години младите поколения трябва да знаят и помнят героите, които са загубили своя живот, борейки се за живота на своите пациенти, както своите деди, починали от тиф и чума преди векове!
- На стр. 12 е поместено есето “Изгубихме мъдрец”, където има друго предложение – наименоване на обекти в София (булевард, площад) на имената на нашия най-голям съсловен герой д-р Стефан Черкезов и на наскоро напусналия ни знаменит кардиохирург проф. Александър Чирков. То следва да бъде отправено към Столична община.
Нашата идея в този смисъл е да отправите колективно Предложение до МС: към Наредба 1039/28. 12. 2012/ДВ/28. 12. 2012 (обявяване на 15 август за Ден на Спасението) да се добави допълнението: “В 12 ч. на 15 август в цялата страна с 1-минутно мълчание, придружено от сирени, да се отбележи паметта на нашите лекари, м. с. и други сънародници, загинали при спасяване на хора.” По този начин ще окажем почит и на десетките медицински специалисти, загубили живота си в борбата с вируса. Досега този ритуал се изпълнява само пред въпросния Паметник пред ВМА, но намираме за редно да се прави в цяла България.
Обсъждане. Това Инициативно писмо бе разпратено до видните адресати седмица преди Бъдни вечер. Досега отговор нямаме.
Т. 3 сме я предлагали многократно, досега без внимание.
Кратко пояснение на т. 2. Във вече далечното социалистическо минало по площадите висяха само портретите на знатни тъкачки, шлосери, монтажници, строители; в които, разбира се, няма нищо лошо и нередно: хората са работили добре, нека да ги знаем всички. В моя Ямбол се виждаха лицата и на борци-републикански шампиони (отборът на “Николай Лъсков” в този спорт беше наистина национален лидер; аз също тренирах там; по-късно му станах и лекар). Но в тази почетна редица нямаше нито един лекар! А тогава в Ямбол имаше знаменити лекари, на първо място – блестящият поливалентен хирург д-р Васил Ковачев (1920 – 1975), чието име върнах години по-късно посмъртно, като предложих (и тя бе приета и осъществена от д-р Панайот Диманов, тогава директор на Окръжната ни болница): да кръстим на него Хирургичния блок. Д-р Ковачев напълно заслужаваше тази почит.
Също – и нашите непрежалими колеги, заразени от своите пациенти и починали от този зловещ вирус.
