Д-р Илия Цингов, дерматовенерологът на Ямбол, бе отнесен от Ковид; без съмнение – заразен от свой пациент. Така Цигито, както го наричаме съгражданите му, влезе в Пантеона на колегите, загинали при изпълнение на служебния си дълг и ще бъде споменаван в отбелязването на Деня на Спасението. Незавидна участ. Той е вторият лекар с тази специалност, който стана жертва на китайския вирус. Първият беше д-р Емил Илиев, полиглотът, създателят и организатор на Джаз-фестивала в Банско, първият акупунктурист на България; отиде си 2-3 дни след именния си ден /ноември 2020/.
Странно: в този печален списък никога не е имало дерматолози. Те не дават напрегнати нощни дежурства, не оперират до припадък спешни случаи, нито акушират тежки раждания. Пъпки, мазилки, трипер – какво напрегнато има тук?
Но Ковид-19 не прощава! Отнесе и микробиолог – слънчевия проф. Енчо САВОВ. Вече над 50 лекари му станаха жертви! Кога ще спре този кошмар?
С Цигито сме давали много нощни дежурства в “Бърза помощ”. Тогава системата беше проста: там на щат имаше лекари и фелдшери, които да покриват деня; през нощта и почивните дни дежуряха болнични ординатори, срещу хонорар 12 лв за 12-те часа /от 19,30 до 07,30/. Графика го правеше завеждащият отделението д-р Борис Пандушев. Вземахме по 4-5 дежурства седмично, та да си докараме някой лев /50-60 лв допълнително към заплатата от 110,50 лв – да, сто и десет лв и петдесет ст/ не беше за пренебрегване. Лошото беше, че на другия ден, непосредствено след дежурството, трябваше да отиваме в болницата /не беше далеч от поликлиниката/ да работим по отделенията си – недоспали, преуморени.
Помня едно дежурство с Цигито. Разговаряхме за боксовия турнир, който тогава се провеждаше в Ямбол. Цигито бе рефер на две от срещите /имаше лиценз за боксов съдия/. Тогава фелдшерът Гочо ме повика да тръгвам с линейката на адрес. Тъкмо се качвах, шофьорът Сава пусна силно радиото. И се разнесе бурна непозната песен – чувах я за пръв път, много мелодична и завладяваща. Беше топла лятна нощ, прозорците на амбулаторията – широко отворени. А Цигито се показа и извика:
– Това е нов хит на “АББА” – “Мани, мани, мани”; значи – “Пари, пари, пари”. Хайде, да ти е лек адресът.
Така ще го запомня: млад, слабичък, весел, хубав, да ми маха с ръка.
Все още никой не знаеше, че бях решил да напускам Ямбол /роден град, окръжен център/, за да се бухна селски лекар на с. Ръжена, Казанлъшко, където още същата нощ замалко щях да умра в Здравната служба, където бях дълбоко заспал. Повредената нафтова печка непременно щеше да ме задуши с кълбетата си въглероден окис, ако неизвестен човек отдолу не беше се развикал “Докторе, докторе!”…
Сега говоря за милия д-р Цингов. Линейката ме отнасяше, заедно с вълшебната шведска група, а някакъв глас ми заповядваше: “Гледай го, гледай го, този миг не се повтаря!”
Нищо не се повтаря в този толкова бързо отлитащ Живот.
Сбогом, Циги!
