“Всеки българин…”

“Всеки българин се смята за потенциален депутат, политик, водач на партия или най-малкото главен секретар на министерство. По-долу – не. Всеки българин иска да влезе в Парламента. Всеки българин иска да пише на визитната си картичка: “о. з. полковник”, “о.з. генерал” или “бивш министър”. Това му е мечтата. Безпаричните, гладните, долните хора искат да стават министри, дипломати и депутати. Освен селянина, всички искат да станат депутати.”

“Всичко е относително, всичко е илюзорно на този свят. Всяко нещо е измама и лъжа, заблуда и фалшива представа за света.”

“Угодничеството, нагаждачеството са най-ярките национални черти на българската интелигенция.”

“През 1938 г. цар Борис разреши да гласуват и жените, но само омъжените и с деца. Бездетните и старите моми – не. И с Георги Кьосеиванов намалиха числото на депутатите от 243 на 160 души. За икономии. На малка България и те ѝ са много.”

“Ние сме малка, бедна държава. Народът ни е единственото богатство.”

“Всяка партия идва на власт, за да се обогати, а не да прави кефа на народа. Това е цялото нещастие на българската изборна система. Ние, българите, търсим облаги, злато, златна мина във властта, а не чест и име – двете сили, двата фактора на прогреса. Просперитетът на българина-политик идва от властта, а не от честта.”

“Няма нищо по-свято от надеждата. Този, който убива надеждата на човека, не е човек.”

“В бедна държава демокрация не може да има.”

 

Из книгата “Срещи с Буров”, Михаил Топалов

Comments are closed.