Спомени, спомени

През 1947 г. бях приет за студент по стоматология в Медицинската академия – София, която по-късно прие името… “Вълко Червенков”. Тогава всички младежи членувахме в Съюза на народната младеж. Там обаче бе забранено членуването на децата на осъдени от Народния съд, на кулаци и на семейства на избягали в чужбина. В моята биография имаше подобно “петно”: дядо ми бе осъден на година затвор и глоба от 30 000 лв.

Изключиха от Съюза трима колеги, което автоматично означаваше – и от факултета. Всеки момент очаквах моя ред…

Тогава живеех на квартира в “Красно село”, съсед ми беше друг първокурсник, който ме покани да се подготвяме заедно по френски. Съпругата му, като ни слушаше, неочаквано предложи аз да се явя на изпита вместо него. Подобен риск не бих предприел, но понеже очаквах всеки момент да ме изключат, склоних. Облякоха ме в неговите дрехи, запомних му датата на раждане, факултетния номер и т. н. На изпита се представих без проблеми, изкарах му петица.

Занесох добрата новина. Подариха ми дрехите му. Чак тогава разбрах, че този колега бил партизанин. Беше разбрал за проблема ми и съпругата му заяви, че ако не ме спаси от изключване, ще го удуши през нощта…

Действително, той пое защитата ми и не допусна да бъда изключен. Така ме оставиха да следвам и завърших следването си успешно…

 

Друг интересен случай от студентските години, но от втори курс. По хистология професор ни беше проф. Асен Хаджиолов, асистент – д-р Дамова. Още в началото на годината тя ме вдигна да ме препита. Въпреки удовлетворителния отговор ми писа двойка. Следващата седмица това се повтори; после – пак, докато “насъбрах” цели 13 двойки, макар да се бях подготвял винаги и да не забелязвах някакви мои грешни отговори. Не можех да разбера защо се заяждаше така явно с мене.

На изпита при проф. Хаджиолов се представих много добре и, наистина, ми написа петица. Но когато разбра за тези двойки, я задраска и коригира на четворка. Подаде ми книжката със следното хапливо изречение:

– Как така не сте се разбрали с д-р Дамова, тя е по светлите момчета…

Коментара по случая оставям на младите читатели…

 

Д-р Кирил Любенов, Дупница, 92 ГОД

Comments are closed.