Най-големият брат Чилов

И т. г., ако е казал Бог, ще проведем /за 23-ти път/ традиционните автентични Чилови дни в родното му село Славейно, Смолянско. Но този път е редно най-после да се сетим и за този, който е издържал на свои разноски бъдещия най-знаменит български интернист. Вече следвал 1 година в новооткрития МФ в София, Константин иска да се премести във Виена. Заможният фабрикант се съгласява, но при условие: студентът да не се занимава с политика и жени…

Както е известно, Чило и Гита Николови имат 6 сина и 2 дъщери.

Най-големият от братята е Никола, най-малкият – Константин. И двамата остават завинаги в българската история.

Никола ЧИЛОВ /1885 – 1936/ получава първоначално образование в родното Карлуково /дн. Славейно/; продължава в Чепеларе. Едва 15-годишен /!!/, учителства в съседното с. Петково /1900-1901/, след което постъпва в Търговската гимназия в Свищов, единствена по това време. През 1902 г. се премества в новооткритата Търговска гимназия /поддържана от Екзархията/ в Солун, където учи до пролетта на 1903 г., когато е извършен атентатът срещу Банка Отоман от Македоноодринския революционен комитет и гимназията е закрита от султана; затова се връща пак в Свищовската, която завършва с отличие. Записва се студент в университета в Берлин, оттам се прехвърля в Ерланген, Университета по държавни и финансови науки. Там завършва висшето си образование през 1910 г. с отличие. Две години е чиновник в Българската Екзархия в Цариград, после – неин главен счетоводител. Там се оженва за Мара Т. Селджобалова.

От 1914 г. е ръководител на УС на АД за химически произведения – гара Костинброд; подпредседател на Съюза на българските индустриалци, учредител и председател на Българо-американската търговска камара.

Първоначално фабриката произвежда само туткал и химически торове; впоследствие се разширява със следните сектори за: екстрахиране и рафиниране на растителни масла за консумация и индустриални цели; сапун за пране /знаменитата марка “Петел”/; глицерин; тоалетен сапун и паста за зъби /”Идеал”/; парфюмерийни изделия /пудра и одеколони/; вакса за печки; консистентни и текстилни индустриални масла; кожен и кокален туткал; изкуствени торове; брикети от слънчогледови трици за фураж; костено брашно

Всичко върви отлично!

Но – ето го и нещастието.

В началото на юни 1935 г., на връщане от гостуване при цар Борис в Баня, Карловско, автомобилът, с който пътуват братята Никола /със съпругата си/ и Константин /тогава – доцент/, както и знаменитата оперна певица Христина Морфова /в момента, права в колата, тя възторжено пее “Мила Родино”/ и нейната приятелка В. Багрянова, полита в пропастта. Двете жени загиват на място, останалите са ранени. На Константин са счупени ребра, а на Никола – бедрената кост.

Закарани са в “Александровска” болница. Индустриалецът е опериран и се залежава там 2 седмици, след което получава фатална белодробна емболия…

Погребението му е пищно. Опелото се извършва в църквата “Св. София” от Софийския Митрополит Стефан, който произнася прочувствено слово.

Вечна да е паметта на този голям български индустриалец, родолюбец и родопчанин.

Tags: 

Comments are closed.