Така е озаглавена една прекрасна ритмична песен на Стефан Димитров, изпълнена от Васил Найденов. “Да намеря обич на случайна гара…”, в захлас повтаря той.
На пръв поглед – интересно, няма лошо, дори много хубаво. Но лекарят в мен веднага протестира: това е безразсъдство, руска рулетка.
Когато бях завеждащ Здравната служба на с. Ръжена, Казанлъшко имах няколко интересни случая, които няма да забравя.
Дойде ми млад циганин със странно оплакване: “пъпка на оная работа”; така ми каза. Я да видя. Ама… Няма “ама”, на доктор всичко се казва и се показва.
“Пъпката” си беше пар екселанс първичен афект на сифилиса – язвичка на най-чувствителното място на “онази работа”, колкото лещено зърно, с цвят на прясно одрано месо. “Ни сърби, ни боли”, успокои ме моят пациент.
Хубаво успокоение, няма що… Сега ще ми пламне цялата циганска махала…
– С коя си правил секс преди три седмици, мискинино?
Хъката-мъката, призна си: с една циганка, в един товарен вагон на гара Казанлък. Срещу два лева. Какво му плащаш, наистина?
– Утре отиваш в Кожно-венерическия диспансер в Стара Загора, ето ти и талона.
– А, не ща. Ще ми се смеят всички, ако научат. Ти ще ме лекуваш.
– Тази болест не е моя работа.
– Как да не е твоя. Нали си лекар, трябва всичко да лекуваш.
Честолюбив съм, като всеки “Овен”.
— Добре, щом е така. Пеницилин по един милион единици, през шест часа. Ще ми идваш в шест сутринта, в дванайсет на обед, после – в шест следобед и пак в дванайсет, в полунощ. Нма да ти излезе много скъпо, пеницилинът е евтин. Имам го в аптечния шкаф.
– Дадено..Ще ти платя, като взема аванса.
– И бъди точен. Ако пропуснеш някоя игла, проваляш цялото лечение и насила, с милиция, ще те пратя в диспансера.
– Сакън, недей. Ще идвам.
Устоя на думата си.
След десетия ден изведнъж изчезна…
Разбира се, не видях и лев.
Единственият ми хонорар беше, че твърдо ми обеща да не сваля мацки по гарите.
Вече щял да пътува само с автобуси. , . /.
