Къде е Зощенко?

Големият съветски писател Михаил Зощенко има блестящ сатиричен разказ за състоянието на болниците след Гражданската война в Русия. Приемат един болен от тиф, като преди това го вкарват във вана да се изкъпе. Той гледа – до него човек, потопен до шията в горещата вода, но не мърда. Оказва се, че е умрял. Изпаднал в паника, изскача от ваната, а санитарите го успокояват: какво толкова е станало, не е ли виждал труп?…

Приятелка от ФБ довери: приели майка ѝ в болница; докато я нагласявала, гледа – на съседното легло спи жена. Чак след час, вече на тръгване, разбрала, че е починала… Така и никой не е покрил трупа с чаршаф, нито пък го е изнесъл, защото – съгласете се, никак не е редно да се настанява новоприет пациент до умрял…

Друга приятелка /зам.-глевна редакторка/ сподели, че цели 48 часа, след като са я приели с Ковид в Първа градска болница, никой – ни лекар, ни сестра, ни санитарка! – дори не е отворил вратата, камо ли да й назначи лечение. Същото ми се бе оплакал преди 10-тина години и един зъболекар с хипертонична криза: 3 дни не са му измерали кръвното…

 

За кой ли път ще подчертая, че няма официално спуснат алгоритъм за лечение на Ковид в различните му стадии.

 

За сетен път ви питам: защо се правите, че не забелязвате тревожните ми сигнали и ме пренебрегвате?! Явно за вас не съществуват други колеги, освен властимащите и ръкопляскащите.

Здравеопазването у нас не е само статистика за Ковид-положението, тържествено посрещани ваксини и клипове на красиви колежки в момент на имунизиране /за глупавия епископ-празнодумец дори не ми се говори/.

Comments are closed.