Някъде през 494 г. Папа Геласий обявява 14 февруари за Ден на св. Валентин, като и до днес не е ясно кого точно визира от тримата канонизирани християнски мъченици със същото име, загинали през 3-тия век заради вярата си. Легендата твърди, че един от тях в нощта преди езкекуцията си е изпратил кратко прощално писмо до красивата дъщеря на надзирателя, подписано с “Твой Валентин”. Находчиви търговци виждат в тази човешка драма възможност за облагодетелстване и я развиват през вековете…
Този обичай се наложи у нас с лекота след идването на т. нар. демократични промени, дето прокудиха децата ни да се скитат немили, клети, недраги по побеснелите джендърски чужбини. Ерата “Ковид”, която скоро няма да отпусне стегнатите си пръсти около гърлата ни, със сигурност притъпи желанието на хората за благословената от Бога Любов. Аптекарките ще потвърдят: рязко е намаляло търсенето на презервативи и афродиазици. За сметка на дезинфектантите и маските…
Гибелното за нацията ни продължаващо свлачище /или срутище/ на раждаемостта също безспорно се дължи и на понижено либидо, освен на миграцията на младите ни хора. Все по-малко се диагностицират и СПИ /сексуално-преносимите инфекции/. На хората не им е до Любов – нито вкъщи, нито “навън”. “Гладен се вдига, кахърлия – не”, колко е вярна нашенската поговорка. Можеш ли народ, от години изпаднал в тревожно-депресивен синдром, да има ищах за ласки?!
Важното е, че начело на държавата си имаме самоуверени нарциси, в чиито очи всичко е розово.
Досущ като сладникавите картички-валентинки.
