Като пчеличките-войници

На 7 април със сведени глави и спуснати сирени на линейките лекарите от “Спешна помощ” и болниците в цяла България отбелязаха паметта на над 120 колеги, починали – само за една години! – от Ковид, заразени от своите пациенти.

От историята на Втората световна война знаем за подвига на Александър Матросов – пуснат от ГУЛАГ, за да постъпи доброволец в Червената армия. С тялото си закрива вражеската амбразура, за да задави картечницата, избиваща другарите му.

Няма да забравим и чутовния подвиг на д-р Стефан Черкезов, спасил от горящ автобус 47 души и починал от тежките си изгаряния.

От биологията ни е известен друг факт: как войниците-пчелички обезвреждат 5 пъти по-големия от тях свиреп стършел, който разкъсва работничките и ги изяжда: скупчват се около него, застилат го с телцата си и благодарение силното трептене на гръдните им мускули, повишават температурата и буквално го овъгляват. Но се опичат и те…

Така, както тези самоотвержени пелички, днес постъпват и нашите колеги.

 

ПРЕДЛАГАМ:

Когато отмине тази проклета епидемия и имаме нов диалогичен министър, МЗ, БЛС и БЧК да им издигнат една паметна плоча до Паметника на медицинските чинове, загинали във войните, където от 2005 г. ежегодно на 15 август, Деня на Спасението, отдаваме почит на нашите колеги, загинали при спасяване на своите пациенти. И на плочата да са кацнали пчеличките-войници.

През сълзи: ПОКЛОН, МИЛИ КОЛЕГИ! Вие сте като тях.

 

 

/Писмото е пратено в края на м. ноември до здравния министър и председателя на БЛС; отговор няма./

Tags: 

Comments are closed.