Петте най-жестоки книги

По принцип литературата би трябвало да възпитава и учи в добро, любов и красота; това е азбучна истина. Винаги ли се спазва? Ще си позволя да посоча петте най-жестоки (по мое мнение) книги в Европа.

Първата от тях е „Чукът на вещиците“ („Maleus Maleficarum“), написана от монасите Хайнрих Крамер (с латинско име Хенрикус Инститорис) и Якоб Шпренгер, по поръчка на Папа Инокентий VIII през 1486 г. и отпечатана през 1487 г. в Шпайер. Тя обяснява що е това вещерство, предразполагащо към най-страшния грях – отстъпление от католицизма, преданост към дявола, плътски сношения насън (?!?) с инкубус (лежащ отгоре мъжки демон) или сукубус (лежащ отдолу женски).

На 5 декември 1484 г. този Папа издава Була, заклеймяваща магьосничеството и вещерството. Книгата на монасите претърпява много издания и чак до средата на XVII век служи като практическо ръководство за повдигане на обвинения, съдене и осъждане (обикновено – на смърт чрез изгаряне!) на абсолютно невинни хора, в 70% – жени, предимно беззащитни вдовици и еврейки за мнимо вещерство.

Така загубват живота си на кладата над 60 000 жени в Европа; последната от тях – през 1775 година. Обвинявани и умъртвявани са и мъже. Клеветничеството е добре подплатено с конфискуване на имотите им. Само в град Бомберг е унищожен всеки 13-и жител по това обвинение. (По-късно Хитлер ще използва същия стимул за залавянето и избиването на евреите от техните съседи – разграбване на покъщнината и присвояване на домовете им).

В безумието дейно участие взема и самият император на Свещената Римска империя Карл V (на власт от 1519 до 1556 г.), който издава и специален Указ, уточняващ до детайли наказанията – разкъсване на тялото на четири части, рязането му и, разбира се, най-главното: изгаряне на клада. Защо тогава този деспот е наричан Велики?

Втората от петте най-зловещи и човеконенавистнически книги, поне според мен, е емблематичната монография на английския богослов Томас Малтус (1766–1834), професор по история и политикономия – „ЕСЕ ЗА ЗАКОНИТЕ НА ДЕМОГРАФИЯТА“ (1798 г.), в която прочулият се мизантроп проповядва, че населението на земята е прекалено голямо и затова трябва целенасочено да бъде унищожавано чрез войни, глад, епидемии, убийства, склоняване към самоубийство и хомосексуализъм.

(Нима подобна социална политика не се прилага в днешното, Божем, цивилизовано съвремие, в което живеем с нарастваща страхова тревожност за децата и внуците си – поради организираните нестихващи нелепи местни войни и стълкновения, всевъзможни, доскоро непознати вирусни инфекции, насаждане на масови психози, включително некрофилни, 5G-системи, натрапчиви гей–паради, подло промъкващо се, закриляно от СЗО, т.е. от ООН! – джендър-обучение в училищата, насърчаване на наркоманията и еднополовите връзки, глобализация, обездухотворяване, заличаване на историческата и родова памет и други?!)

Третата от най-кръвожадните книги на Европа е „ГОСПОДСТВО ВЪВ ВЪЗДУХА“ на италианския генерал Джулио Дуе (1869–1930), артилерист, служил през Първата световна война в авиацията, вдъхновен идеолог и пропагандатор на варварските бомбардировки над мирното население, който отбелязва психологическото им въздействие върху него и армията му. Дава на правителството си неосъществената идея да засипят Австрия с тонове експлозиви, пуснати над нея от 500 бомбардировача. Настолната му книга по темата излиза през 1921 година. Този идиот без всякакъв срам предлага бомбите, с които населението да бъде безмилостно избивано, да следват в порядъка: 1/3 фугасни (за разрушаване на къщите), 1/3 – запалителни (за допълнителното им изгаряне) и 1/3 – с бойни отровни газове (за да е сигурна масовата му гибел).

Мерзавец откъдето и да го погледнеш! „Господство във въздуха“ – добре, но – колко страхливо, подло, антихристиянско: да избиваш като мравки невинни, беззащитни, нищо несторили на твоя народ жени (сред тях – и бременни), деца, старци и старици. Генерал Дуе сигурно е католик; неговата религия по принцип не уважава човешкия живот (да си припомним няколковековното прилагане на „Светата“ Инквизиция, организирана и насърчавана от Ватикана.

Следващите две злокобни книги буквално разтърсиха света.

„МОЯТА БОРБА“ („Майн кампф“) на новоизгряващия политик Хитлер. Пише я в затвора в град Ландсберг, където лежи 10-ина месеца с учудващо снизходителна присъда за организиране на неуспешния превратаджийски опит „Бирен пуч“ в Мюнхен. Съкилийникът му Рудолф Хес записва и редактира разпалената, на места несвързана и разпалена реч на бъдещия Фюрер. Първоначалното заглавие на тази зловеща изповед и закана към целия свят е „Четири години и половина борба срещу лъжите, глупостта и коварството“ (последният да затвори вратата), но редакторът го сменя с много по-изразителното „Майн кампф“.

Първият том – „Разплатата“ излиза на 18 юли 1925 г.; препълнена е с яростен антисемитизъм и расизъм и непримирима войнственост, както и бълнувания за извоюване на Лебенсраум (жизнено пространство) – чрез заграбване на чужди земи и обезлюдяването им от коренното население; пацифизмът е най-големият грях. Германия трябва да се разширява териториално на изток, най-вече за сметка на Русия. Човекът е воюващо животно. Всеки животински организъм, спре ли да се бие, е обречен на изчезване; такава е съдбата и на държавата или расата, ако са мирни.

Интелигентността не е толкова важна, колкото волята и решителността (пък дори и да имаш само два пръста чело, Т.Н.). Външната политика може да бъде безскрупулна. Вторият том – „Националсоциалистическото движение“ е публикуван през следващата 1926 година. В „Майн кампф“ Хитлер признава, че оригиналната идея за нацисткото знаме е на зъболекаря д-р Фридрих Крон от Щернберг и се доближавала до неговото собствено виждане (това си е кражба на интелектуален продукт). Но удобно забравя, че пречупеният кръст – свастиката (на санскритски – „носи късмет и благополучие“) е изобразявана на керамични изделия и монети още от древните индуси и е свещен символ и на тях, и на будистите. От присвояването Ј от нацистите тя буди само отвращение у нормалните хора, макар фактически да означава слънце и късмет.

Книгата постепенно набира популярност. През 1930 г. излиза в 54 000 екземпляра; през 1932 г.– в 90 000; през 1934 г. (след като Хитлер става канцлер) – в 854 000. Подаряват я на всеки партиен член и, от 1936 г. – на всяко новобрачно семейство (то също трябва да стане съпричастно към националсоциализма). Разноските поема държавата; солидните многомилионни хонорари – авторът. „Майн кампф“ е безспорната Библия на нацизма, мизантропията и антисемитизма.

Друга злокобна човеконенавистническа книга, равнозначна на „Моята борба“ е „GENDER TROBLE“, излязла през 1990 година. Неин автор е лесбийката Джудит Бътлър (родена 1956 г. в САЩ, в еврейско семейство от унгарско-руски произход), професор по реторика в Университета в Бъркли; от 2006 г. завежда Катедра по философия в European Graduate School в Швейцария. Тази монография буквално раздра нормалния консервативно-биологически ход на човечеството, като горещо препоръчва старата мечта на Енгелс: премахване на семейството и обществено възпитание на децата; фактически война срещу брака, детето, жената като майка; плюс пълна дерегулация на сексуалността с предимство на хомосексуализма и всякакви други безплодни извращения.

Според наглата авторка мъжко и женско същество няма изобщо; полът е фантазия, в която вярваме, защото често ни е втълпявана; той е поведение, което може (и е препоръчително!) да се промени по всяко време; разбира се – в обратна посока. Появяват се редица професори-псевдоинтелигенти, които възторжено приемат смахнатите бълнувания на тази Бътлър; нещо повече – обсипват я с авторитетни отличия: на Йейлския университет – „За особени заслуги към лесбийството и гей-ученията“ и други. ООН, ЕС и спонсорирани от тях фондации осъществяват, на базата на тази налудничава книга, подривна дейност спрямо нормалното биологично-социално семейство и хетеросексуализма и насилствено покваряват света.

Само за 20 години препоръчваната от тази книга пагубна за човечеството джендър-идеология и култура става господстваща; нещо повече – насилствено налагана на народите; в някои страни – дори държавна политика, без оглед на това, че ги подкопава. Редица институти са притискани да я преподават и препоръчват; несъгласните трезви учени и учители биват уволнявани и преследвани, както при нацизма. Джендъризмът на Бътлър цели да разруши традиционното семейство между мъжа и жената, а и самите тях, и да деформира сексуалното им поведение със съдействието на държавно насилие.

Днес ООН се бори да наложи джендър-идеологията и хомосексуализма, както и еднополовите бракове и осиновявания. Подобни са нескритите цели на Истанбулската конвенция. Късогледо приета от повечето страни-членки на ЕС, тя не можа да мине през българското Народно събрание, защото Ј се противопоставиха БАН, Светият синод, гражданското общество и Конституционният съд, но явно ще бъде прилагана в изчезваща България посредством самоубийствения Закон за социалните услуги, който въвежда джендър-изискванията на Обяснителния доклад – неразривна част от сатанинската Истанбулска конвенция. И целият този европейски кошмар започва от една наглед невинна книга на авторка-лесбийка…

Колко силно може да бъде Словото!

Дори и най-зловещото…

Фюрера следва две основни направления в безумната си политика: завладяване на Лебенсраум (жизнено пространство; по теорията на Фридрих Рацел, 1844-1904 г., който я публикува през 1901 г.), необходимо за богоизбраната германска нация и изтребление на евреите. Да, но за този Лебенсраум са необходими хора, човешки ресурси, а на него те не му достигат. Затова отваря в Германия „Родилни домове“, всъщност – бардаци за забавление и заплождане, истински инкубатор, където едри бели германки безропотно приемат синеоки рицари, които да им предадат своя ген. Раждаемост на „конвейер“.

Но тя не е достатъчна. Затова сатрапът с мустачките обръща взор към северните народи – скандинавските, дори и югославските, полския и чешкия (макар славяните, както и евреите, да са обявени за „подчовеци“), стига да са руси, синеоки и с изпъкнало назад, по арийски, теме. Специални комисии от лекари и сестри им извършват антропологичното измерване. Тези от полячетата, които не отговарят на тъй важния критерий, просто биват прехвърлени към концлагерите.

Цели 400 000 чужди деца биват изтръгвани от домовете им и със сменени (разбира се – немски) имена – предадени на приемни семейства, задължително – със железен нацистки мироглед. Там той ще бъде втълпяван и на малчуганите. Така Хитлер смята да завладее целия свят. По този начин започва оформлението на „новото нацистко поколение“.

Сатанинските сили нямат умора; те са като отровни змии, плъпнали сред планетата. Ето какво задължава не някой друг, а – Световната здравна организация (подразделение на отдавна купената от Сорос Организация на обединените нации); и двете са си поставили за цел намаляване на човешкото население чрез епидемии (КОВИД-19), страх, паника и… обучение на децата в хомосексуализъм.

Преценете сами: От 0 до 4 години – Да получават сведение за удоволствието, когато докосват тялото си. Мастурбация; От 4 до 6 години – Ранна детска мастурбация. Еднополови връзки; От 6 до 9 години – Еднополова любов; От 9 до 12 години – Контрацепция. Джендър-ориентация. Мастурбация. Оргазъм. Използване на презерватив. Няма любов към Майката и Родината, четене и смятане, здравна култура, почит към Бога, опазване на природата. Има мастурбация и еднополови връзки…

За какво тогава са нужни войни? И без тях ООН и СЗО са се захванали да ни унищожават децата. Не знаят ли, че без тях Светът е загинал! Или – по-точно заради това? Джендърското движение се развихря в Норвегия като тайфун, с поразяваща сила. Създадената през 2008 г. репресивна държавна машина Барневернет („Защита на детето“), всъщност – „Унищожаване на детето“, с над 6000 щатни служители, по-страшни и по-безмилостни от еничарите и нацистите, безцеремонно отнемат годишно по около 1600 дечица от родителите им (предимно – смесени бракове или самотни или разведени майки).

Досега са отвлекли над 55 000. Причината? Преценили са, че не се грижат достатъчно. Не става въпрос за шляпване зад вратлето или удряне на шамарче. Някой съсед подава анонимен сигнал – и еничарите нахлуват в дома. Не е необходимо да имат разрешение от съдия; те са над законите, автономна държава в държавата. Просто изтръгват детето от прегръдките на майка му, без да се трогват от плача му и виковете Ј, и мигом го отнасят с автомобил със затъмнени стъкла – досущ зловещия „Чeрный ворон“ на НКВД, в неизвестна посока, без да Ј съобщават къде ще го заведат и ще го оставят. 90% от отвлечените малчугани (практически – почти всички!) така и не виждат повече своите родители; нито пък те – тях.

Просто изчезват завинаги, сякаш се стопяват вдън земя; и никой не ги знае: живи ли са, здрави ли са, нахранени ли са, облечени ли са, гаврят ли се с тях, измъчват ли ги? Но това наистина е чудовищно!! Спиш ли, бабо Европо; къде ти остана прословутият хуманизъм?! (Между другото, стотици са прокрадналите се съобщения за „самоубили“ се деца – предполага се, че са убити при садо-секс; прелестни грижи, няма що.) Апропо, през 2018 г. властите в тази обезумяла скандинавска страна осъждат на 2 години затвор психиатъра Йо Ерик Бройн, консултант на „Барневернет“, защото откриват в дома му 200 000 (да, двеста хиляди!) снимки и 12 000 (точно така – дванайсет хиляди) видеоклипа, показващи насилие над деца, предимно – сексуално. Какво излиза? Не е ли съвсем ясно, че тази организация си е чиста педофилска, овластена от самата държава…

И друго: ето, осъждат някакъв извратен тип за детска порнография (значи – тя е забранена, извън закона), а си затварят очите пред престъпленията на ведомството, на което той е един от най-видните служители. Що за лицемерие?

Истанбулската конвенция иска да наложи точно тази норвежка практика и в останалите страни-членки на ЕС. Просто е неразбираемо как може брюкселските чиновници така разгорещено да заклеймяват България и другите няколко държави, които – ах, но как е възможно?! – „все още“, видиш ли, не са я приели, и да настояват незабавно да го сторят, сякаш те са им васални колонии.

Та първото изявление на Урсула фон дер Лайен (педиатър, майка на 7 деца!), след встъпването Ј в длъжност като председател на Европейската комисия, т.е. поне формален Министър-председател на 28-те държави-членки на ЕС, бе именно в този дух: незабавно безусловно одобрение и приемане на Истанбулската конвенция. Не я ли я чела, не е ли запозната със зловещия Ј Обяснителен доклад, който е неразделна част от нея и цели само едно: опорочаване и насърчаване към хомосексуализъм на невръстните ни деца?!?

Кво вадис, Европа?!

Не са оставени на мира и възрастните. В Швеция и Норвегия измудриха друго: позволено е (сиреч – законно) да правиш секс само след взаимно подписване на декларация за съгласие и на двамата участника. Това е неотменимо правило и за… семейните двойки! Иначе ще се таксува като изнасилване, съответно – за углавно престъпление, изискващо съд и присъда… Не бихме се учудили, ако въведат и задължителното кастриране, или изгаряне на клада за всеки, който прави секс.

Маршът на вещиците вече е започнал!

И дано нашите т.нар. управници проумеят, че за българина най-важните неща са децата и домът! Те са неприкосновени.

Не по Конституция, а по българския геном!

„Почит към литературата“, е книга на поета-хуманист Иван Динков.

Винаги ли?

Comments are closed.