УВАЖАЕМИ КОЛЕГА МЕДЖИДИЕВ,
Като Ви поздравявам с преизбирането на отговорния пост, си позволявам, с цел издигане авторитета и самочувствието на столичното съсловие, да Ви отпратя следните предложения за сътрудничество с в. “Български лекар” а именно:
- Ежегодно съвместно отбелязване на “Чилови дни” /създадени през 1998 г./; т. г. те ще бъдат проведени на 25 септември, събота, в Къщата-музей на проф. Константин Чилов /единствена по рода си у нас/ в родното му с. Славейно, Смолянско; там ще удостоим с едноименната Награда предложен от Вас столичен интернист;
- Да настояваме Столична община най-после, в навечерието на Деня на Спасението, да възстанови отнетото име на най-големия съсловен герой д-р Стефан Черкезов на обект /улица, булевард, площад/ в София;
- Към СЛК да бъде обособен отдел “История и постижения на столичното съсловие”, като там се събират неговите най-значими събития, имена и професионални постижения;
- СЛК да съдейства на колегите за подходящо възстановяване след преболедуване, както и за почивка в Родопите, чрез сключване на договор за преференциално заплащане с къщите за гости в родопските села Момчиловци, Славейно и Могилица,.
- СЛК да направи постъпки пред МЗ и МС за отпускане на подходящи стипендии /до завършване на образованието им/ за сирачетата на лекарите, загинали в борба с Ковид-19 вследствие заразяване от свои пациенти; намирам това за неотменен наш етичен и колегиален дълг;
Приветствам идеята Ви за поставяне на паметна плоча на колегите, загинали в битката с вируса в Докторската градина. Както Ви е известно, в брошурата “Светейки на другите – изгарям!” сме събрали имената на близо 130 лекари, починали при спасяване на пациенти, повечето – вследствие пренапрежение /инфаркт, ритъмна смърт, инсулт/ след извършване на тежки среднощни операции; 51 от тях са хирурзи, 18 от тях – от “Пирогов”; следват колегите, починали вследствие заразяване от своите пациенти /тиф, хепатит В – развивайки хепатална кома, хеморагична треска и пр.“; сега към тях се прибавиха, уви, десетки с Ковид.
Би било добре паметната плоча да обобщи всички тях, прим. да гласи:
“На лекарите, загинали при спасяване на свои пациенти вследствие преумора или заразяване от техните болести.
15 август, Ден на Спасението.”
Защо да се упомене и датата на Деня на Спасението която е лобната – 15 август 1963, на нашия най-голям съсловен герой д-р Стефан Черкезов? За да се запомни, тъй като тя не е достатъчно популярна сред обществото и съсловието. Добре би било да предложите на кмет Фандъкова т. г. на 15 август да бъдат пуснати сирените, както се прави на 2 юни.
П.П. До ден днешен отговор от СЛК не сме получили.