Виждам – още го няма селцето.
Но прилича на старчески дом.
Там, на склона, старица се взира
към бръмчащия път мълчешком.
Белокоси мъже пият бира
покрай лавката. Всеки мълчи.
Срещу тях опустялото школо
ги гледа със празни очи.
Не работи Здравпунктът.Изглежда,
че тук се лекуват сами.
Тихи къщи. Над няколко само
упорито коминът дими.
Засега още диша селцето,
но живее в самотна мъгла.
Даже попът от старата черква
обикаля съседни села.
Да се види със повече люде –
често гроб да опее поне.
Може там да се случи и сватба.
Много рядко – дори кръщене.
Тук е спряло времето. Само
над близката пъстра гора
шумно гонят се косове –
като спомен за детска игра.
Георги Константинов
Боже, сякаш го е писал за с. Славейно, Свещеното място на българската медицина!! Колко боли!
