Случи се в първите часове на работния ден. Аз преглеждах новоприетите през нощта по спешност болни. Обадиха се от операционната да отида веднага там за да асистирам на операция на току що приет болен по спешност. Отидох веднага. Болният беше на легло в предоперационната зала. Външно нямаше признаци на живот. Беше в тежка кома. Целия екип на реанимационното отделение беше при него и всеки правеше по нещо за спасението му.
Кратката история на този болен беше следната: Затворник с диагноза абсцес на десния бял дроб. Абсцесат пробил бронха и болния започнал да храчи обилно количество гной и кръв. Приет в затворническата болница. Дена в който изпада в кома му изтича присъдата и той следва да напусне затвора, защото вече е свободен гражданин. Но той е в безсъзнание и да напусне затвора е невъзможно. Но за администрацията на затвора решението на този проблем е лесно. Болния е преведен за лечение в Мед. академия. Така се изпълни заповедта затворникът да бъде пуснат на свобода. Това злощастно съчетание на обстоятелства на този затворник затрогна всички. У всички нас се породи силно желание да направим всичко възможно, този нещастник, да види наново „белия свят“ и свободата. За целта се налагаше да се направи спешно дренаж който да отвежда съдържимото от абсцеса да изтича на вън през гръдната стена, вместо през устата.
Реанимационният екип успя да изведе болния от комата. Болния бе докаран в операционната под наркоза с райски газ. Операцията започна веднага. Направи се първия рез на кожата от към дясната страна на гръдния кош, но в този момент, болния внезапно издъхна. За миг операционния екип се вцепени. Направения рез не можеше да бъде причина за смъртта. Аутопсията щеше да покаже причината.
Смърт на операционната маса е един от най-неприятните моменти в работата на всеки хирург. Но в случая мъка обхвана не само нас хирурзите, а целия екип на хирурзи и реаниматори. Защото всички бяхме настроени съвсем оптимистично. Представлявахме си как болния ще се събуди и колко щастлив ще бъде, като разбере, че вече не е в затвора и че вече не храчи гной и кръв. Щеше да сподели радостта си с нас.
Уви! Той вече действително никога нямаше да храчи гной и кръв и никога нямаше да попадне в затвора. Така беше решила съдбата!
Д-р Любен Астинов
