Зам.-министър д-р Бакаливанов обяви, че за 10 години последователно ще закупим 6 санитарни хеликоптера, но един за бъдещите шест области на страната (ако бъде извършено ново административно деление). Кои от тях първи ще ги получат, не стана ясно. Не стана ясно колко ще струва час полет, има ли подготвени авиатори, има ли площадки за кацане по покривите на големите болници (защото съществува риск от срутването на покривите), както и асансьори за придвижване на свалените болни? Колко ще струва и възнаграждението за лекаря, пътуващ в хеликоптера, за да оказва спешна помощ?
Навремето, преди 50 години, към МЗ имаше Санитарна авиация; разполагаше с едно малко санитарно самолетче. При един полет (на 22 юли 1978) то се разбива над Рила. Оцеляват и пилотът, и белодробният хирург д-р Илия Джамбазов, асистент в Трета хирургия (р. 1930). Гадното в случая е, че не са ги търсили, защото са мислели, че са… избягали в Гърция. А и двамата не са умрели веднага; мъчили са се цели 5 дни, целите изпочупени, пълзели са между храстите, докато накрая ги намира някакъв овчар, но вече е късно – кръвоизливите и изтощението ги погубват. Фактическите им убийци са глупавите чиновници от параноичната тоталитарна власт. Тогава закриха Санитарната авиация поради… липса на летателен апарат.
Знаем колко блестящо се справи с реорганизацията на “Спешна помощ” в Румъния колегата д-р Арафат (палестинец, братовчед на водача на Палестина Ясер Арафат). Преди 10-тина години човекът дойде у нас – весел, усмихнат, поканен от МЗ, най-откровено и добросъвестно сподели опита си в препълнената Конферентна зала на хотела срещу него и си отиде, оставяйки ни в тъжен размисъл. Взехме ли нещичко от опита му? Или пак сами ще откриваме топлата вода?
На брашното сме евтини, на триците – скъпи.
Бившият министър Ангелов, който натовари Алексанровска болница със 70 млн дълг, беше се зарекъл тържествено, че ще купи хеликоптер (пред репортерките, струпали се при една катастрофа в Бургаско, пострадалите от която – 2-3 души – бяха извозени с огромния “Спартан” до София, сякаш в Бургас няма хирурзи и ортопеди!). След което отиде да се вози в джипа на Премиера… Със същия “Спартан” откараха до София и актьора Христо Мутафчиев, получил инсулт в Бургас. Там няма ли невролози и неврохирурзи? И колко струва един негов полет на бедната ни държава?
Помним и друга катастрофа, край Велико Търново, при която една депутатка си беше счупила крака. Тогава ДЗИ наскоро беше купил хеликоптер (после го върна поради нерентабилност; летя само тогава, т. е. един-единствен път годишно!), та с него я закараха до Правителствена болница. Репортерките се бяха накачулили там и следяха развоя на голямото събитие със затаен дъх, сякаш идваше самият Папа. Летателният апарат кацна на поляната в двора ѝ; директорът Спасов чинопоклонно се втурна да го посрещне, като по пътя правеше метани, с разкопчана, драматично вееща се от вятъра бяла престилка, същински персонаж от трагедия на Шекспир, и собственоръчно, пред всички камери, буташе носилката на колелца към операционната; сякаш нямаше санитари (велики сме, нямаме равни в подмазваческото изкуство, братя българи!). Във Велико Търново или поне Плевен няма ли ортопеди, та депутатката трябваше да бъде непременно откарана – и то с прескъпия хеликоптер! – чак в Правителствената болница?! Така постъпиха и с Цвета Караянчева, заради фрактура на ръката (беше пострадала някъде край Варна, доколкото си спомняме), но нея я караха с линейка, защото хеликоптер вече нямахме.
Това е, според нас, положението със Санитарната авиация, в Родината на Списаревски.
