Прочетено

“Лимит спъва медиците да поемат чужди пациенти.

КОВИД ОСТАВИ 50 000 БЪЛГАРИ БЕЗ ДЖИПИ”

Това е заглавието на обширна проблемна кореспонденция във в. “Телеграф”/11януари, в която четем:

“През последните две години 20 ОПЛ са изгубили битката с Ковид, а най-малко дузина са се пенсионирали. Всеки от тях е обгрижвал средно ок. 2000 здравноосигурени. Прекратяването на тези практики е довело до сериозна криза в редица населени места.

Така в момента в десетки български села има проблем, който се оказва труден за разрешаване въпреки допълнителните 845 лв, които Касата предлага на работещите в неблагоприятни условия. В Хасковско напр. има между 10 и 15 незаети практики, като 6 ОПЛ са починали, а други 5 са се преместили в по-големи градове. В Бургаско незаетите практики са между 60 и 90.

“Проблемът е огромен – признава  и д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС. – Средната възраст на ОПЛ е 60 години; 25% са в пенсионна възраст. В малките населени места има колеги на по 80 години, които още практикуват. Какво ще стане, когато всички тези хора излязат в пенсия?”

“Всеки ОПЛ има лимит от 2500 осигурени, които може да запише в практиката си. Ако иска повече, трябва да назначи втори лекар. При таези кадрова криза обаче това е неизпълнимо – казва д-р Костадин Сотиров, председател на СОПЛ в Пловдивска област. – Така често ОПЛ отказват да включват нови хора в листата си, и те остават без личен лекар, защото не могат да намерят свободно място в практиките. Друг проблем са специализациите. Младите колеги не могат да започнат работа, без да минат практически обучение. То трябва да бъде при ОПЛ. Но не всеки ОПЛ може да обучава, защото са въведени безумни изисквания да бъде регистрирана обучителна практика. И те реално блокират специализацията.”

 

ОБСЪЖДАНЕ.

 

Спираме да цитираме дотук. Проблемите на ОПЛ са известни на всички нас; те бяха създадени от печалните самонадеяни пионери на т. нар. “здравна реформа” от правителството на Иван Костов. Оттогава досега следващите министри все говорят за “реформа на реформата” (нещо като “ремонт на ремонта на ремонта”, по фандъковски), но нищо не се придвижва. Да, прив е дядо Петко Славейков: “Мудно ходи нашто време”…

Comments are closed.