“Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаше остра сабя,
знаме да развее…”, призовава Добри Чинтулов.
“И знамето, червеното,
свободно нека да се вей…”, ликуват в химна “Работници, работнички”.
“Вей се майско знаме,
вей се в родния ни край,
нека всеки знае,
че е Първи май…”, пеехме надъхано в детската градина /ох, и там ли сме ходили, кога беше?…
Подполковник Калитин спасява пряпореца на Трета опълченска дружина; пронизан от вражи щикове, но не го изпуска. Губили сме войни, ала нямаме пленено войнско знаме! Левски е знаменосец на Панайот Хитов. Нима Апостола би носил друг флаг, освен българския?!
Със сигурност има и още десетки песни, в които се възпява Знамето. Дали ще е партийно, на спортен клуб, фирма или фамилия – то винаги е значимо, признак за обособеност, а когато е национално – е свещено и неприкосновено; тогава е недопустимо – освен ако не са дошли официални гости или делегации, до него да се слагат други.
Освен – когато е по принуда или с насилие.
Кой обаче принуди или насили общинските съветници да решат, че пред Столична община трябва да поставят и знамето на чужда държава? Може би това е първата стъпка към включването на българската столица към някоя нейна област? А кой накара един несебърски поп, чието име не ще спомена от страх мойта песен да не оскверня, да постави същото това чуждо знаме пред входа на църквата, за която отговаря, и то – по-високо от родното?! Предложихме на Негово Светейшество да разпопи тоя мръсен червяк, той низък роб, тоз позор за Бога, туй петно на храма или да го прати в манастира тесен. Защото този чернокапец не може да бъде следовник на св. Патриарх Евтимий, св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, отец Матей Миткалото, поп Грую. Но гласът ми премина тихо, като през пустиня…
В Гърция присъждат 2 години зад решетките на този, който развява чуждо знаме. Тук обаче е България, където чуждопоклонничеството, родоотстъпничеството, подмазването и угодничеството пред силния е генетично заложено от петвековното теглило, умилително назовавано от днешните кирякстефчовци “присъствие”. Тук всеки бабаит-екскремент може публично да тъпче и изгаря флага на една държава, дето ни е освободила от него, вместо да го арестуват. Телевизии го викаха на възторжено интервю; още малко ипевци песни за него ще запеят. Подтекстът е ясен: правете и вие като него, и ще станете герои, а може и премия да получите.
“Гнус” е най-слабото чувство, което мога да ви отправя.
