„Парчета от живота. Хроники и разкази от архива на Стария хроникьор“
Колеги и приятели,
Преди седмица излезе от печат най-новата ми книга„Парчета от живота. Хроники и разкази от архива на Стария хроникьор“, КЛМН,2022. Може да бъде поръчана по Интернет от книжарниците на „Хеликон“.
Ще представя книгата с текста от четвърта корица и двадруги текста, написани преди четири години, актуални и сега, когато няколкостотин километри от България над земята дими, небесата се тресат от бомбенгрохот и умират хора:
„Двайсет и четири хроники, записани от Стария хроникьор всумрака на тясната му стая – сам, пред масата с перото, листа и мастилницата, заслушан в тишината и загледанв мрака, дивящ се на човешката глупост и наивност, отприщващи алчността излобата на неуравновесените и слабите, негодуващ от човешката ненавист, раждащачудовища, отнемаща животи, рушаща градове хилядолетия наред.
И две откровения за безграничната наивност на твореца, чес перото си ще накара слепецът да прогледне, безумецът да се осъзнае, убиецътда се спре, непросветеният да се замисли, че ще промени с нещичко света…
Три сюжетни линии оплетени една в друга като женскаплитка – на Хроникьора, хрониките и Негодника.
Книга за шизофренията на човешката история…“
СТАРИЯТХРОНИКЬОР
Стариятхроникьор живееше на първия етаж. В стая с антре. С бюфет, етажерка, легло имаса. И стол до нея. И тъмновишневи завеси на прозорците. И лампа на тавана.Друго не бе му нужно. „Един хроникьор може без бюфет, може и без легло, но неможе без маса, стол и етажерка – мислеше си той. – И завеси, за да е тихо(нуждаеше от сумрак и тишина, за да мисли и да пише – бележка моя). Бюфетът илеглото са лукс за всеки хроникьор – продължаваше да си мисли той, – а масата,етажерката и столът са постаментите за най-важните хроникьорски сечива -мастилницата, листите, перодръжката и книгите. Те са безкръвните оръжия заразкриване на истината и устояване на справедливостта от хроникьора. Защото имахроникьори – не преставаше да си мисли тойq – за които неща като лампиони ифотьойли са по-важни от хрониките. А хрониките са средство да си ги набавят, ноне и път към светлината.“ Той не се нуждаеше от лампиони и фотьойли. „Сбитовите си претенции те превръщат хроникьора в роб…“ – спря да обмисля тойпроблема за хрониките, хроникьорите, фотьойлите и лампионите. Бе му нужно самовреме, за да напише автентичния хроникален труд, който замисли преди години.
*******
КРАЯТ НА ВЕКА
(Хроника I)
Бе краят на века вкрая на второто хилядолетие, което, кървящо и одимено, дойде след първото…
През първотохилядолетие Човечеството извървя трънливия път от разпъването на Божия син,клането на първите християни, налагането на новата религия с меч и огън,неспирни войни между едно- и друговерци, разчекване между коне, набиване накол, или разпъване на кръст на врагове и еретици, вадене на очи, рязане на ръцеи на езици, горене и дамгосване с нажежено желязо на убийци и предатели, ноЧовечеството не се поучи от заблудите си и продължи с още по-голяма стръв къмвторото хилядолетие с кладите, на които наред с убийци, крадци и блудницигоряха красиви жени и гениални умове, обвинени във вещерство и съдружие сдявола, през селски бунтове, морски пътешествия и великите географски итехнически открития, покоряването на Африка, Америка, Полинезия и Индия иизбиване на милиони туземци, рушене на паметници на древни цивилизации,ограбване на отвъдморските колонии, нескончаеми войни по суша и море, доконструирането на печатарската и парната машини и автомобилния двигател,първите полети във въздуха и след това в космоса… И векът, през който хоратавидяха битки, сражения, войни и руини, които не бяха виждали преди, горящикрепости, разрушени домове и сринати със земята градове, концентрационнилагери, задушливи газове, горящи пещи, атомни бомби и избити милиони. И земятасе покри с планини от кости и напои с реки от кръв, както никога преди…
Следкратко затишие в края на века се сблъскаха две епохи – на червениятоталитаризъм, сходен с кафявия терор по методите за контрол на обществото и надемократичните промени, в чиято основа бе благородният стремеж на човека за по-красиви хармоничен свят. Израз на промените стана сриването на Берлинската стена иЖелязната завеса и затихването на Студената война. С рухването им в душите нахората и от двете й страни затрепка плахата надежда, че, може би, това е краятна безумието брат да убива брата или поне, макар и в малка степен, нещата щестанат по-добри за отделния човек, за всички. Тази крехка надежда израсна катонежно цвете сред руините на войните и най-сетне хората си отдъхнаха и сърцатаим забиха равно и спокойно…
Оказасе, че човекът не е научил урока си по история и хуманизъм. След кратко затишиенова вълна от войни, атентати, разрушения, насилие и смърт заля неизсъхналатаот кръвта земя от предишната война и нова планина от кости започна да расте надпредишни мирни равнини, покрити с градове, градини и цветя. И земята отново сепокри с трупове на безсмислено убити, вдовици и сираци ровеха с пръсти пръсттана чуждите гробове, за да търсят костите на своите близки, майки в черно виехакато вълчици над пресните гробове, колони дрипави, изпити, военни инвалиди сеизвиха по прашните пътища за вкъщи, сърцата на хората останаха без кръв и сесвиха до размер на орех. Въпреки страха и ненавистта, която ги обхвана, някъдедълбоко под твърдата черупка остана да искри по едно неосквернено кътче,нуждаещо се от нежност и даряващо любов, която опази Човека в човека презкървавите хилядолетия преди…
…Мисля си: „Аресникога няма да загине в битка, никога няма да умре!“ Пфу!
Стария хроникьор плюпрез зъби, легна, зави се през глава и притихна.
