“Няма кръводарители; те намаляват все повече, почти не останаха!”, четем и чуваме тъжни размисли от БЧК и хирурзи. И, да, така е.
През зимата видяхме истински наплив от желаещи да дадат от кръвта си млади хора – кгато едно момиче бе прегазено, уви – оказа се фатално! – от камион. Трогателно е! Но в случая говорим за остър недостиг на редовни кръводарители, които доброволно, без никакъв повод, сами отиват в Кръвните центрове и запрятат ръкави.
Във все по-отдалечаващото се минало беше лесно: войниците биваха карани под строй; работниците – стимулирани с 3 дни отпуск /отделно – парчето шоколад/. Но днес войници няма; над 3000 държавни заводи и предприятия бяха разграбени или закрити от новата власт.
Помня мой пациент от южния ямболски квартал “Каргона”, който с гордост ми показа голям бял чайник – подарък от местната болница, задето е дарявал редовно /мисля, че беше над 40 пъти/ кръв. Нищо и никакъв чайник, дали струваше тогава и 3 лв, но човекът му се радваше. Помня и невролога д-р Иван Белев – дребничък като врабче, който на въпроса ми защо безвъзмездно дарява кръв поне 4 пъти годишно, ми отговори с тиха усмивка: “Свиден ми е човекът.”; т. е. не искал някой да си умре мърцина поради липса на кръв за преливане…
Но помня, също така, и Васил от смолянското с. Смилян – дарявал десетки пъти кръв за Областната болница, но когато му се наложило да прелеят и на него, след тежка онкооперация, директорът ѝ отказал на жена му да потърси в Кръвния център, и директно я отправил съм… циганите в двора, които щедро ще ѝ дадат една банка от вените си срещу солидно заплащане. Значи: човекът е спасил, без да получи нито лев, поне 30-40 свои земляци, а, виж, когато трябва да му бъдат върнати 2-3 банки, някакъв бездушен управленец намира този задължително благодарствен жест за излишен.
Крайно време е безвъзмездните кръводарители да бъдат обезвъзмездявани. И не защото благодарността е неотменен християнски дълг. Не и с чайник, леген за пране или шоколадче, естествено.
Да се възстанови един стари стимул: кръводарителите да ползват общинския транспорт безплатно. Плюс някакво прилично заплащане. Иначе ще останем не само без лекари и сестри, а и без кръв, и то – преди тяхното изчезване.
