/Кратка история на създаването и спасяването на Деня на българския лекар/
Така е възкликнал Бенковски в Оборище, когато неколцина от депутатите започнали да умуват върху предложението му той и неговото обкръжение от най-верни хора да имат право да вземат бързи мерки съобразно обстоятелствата.
Обичам различно мислещите хора. В събеседване с тях виждаш грешките си, ражда се истината. Но има и всезнайковци, които мрънкат за щяло и нещяло и на всяка цена искат да се изкарат прави, а опонента си – глупак и несретник.
На интервю по ТВ “България 24” с проф. Петко Тодоров на 27 май ме “захапа” някакъв зрител: тъй и тъй, откъде-накъде съм посочил св. Иван Рилски Чудотворец за патрон на българските лекари; сега той сигурно се въртял в гроба си… Бре!!
Гневната му тирада се изля в самия край на предаването и водещият не ми позволи да обеля и дума, за да обясня на този индивид същността на Деня на българския лекар. Затова ще го сторя сега, макар вече да съм го разказвал.
Още от дете не ми харесваше този социалистически Ден на здравния работник /7 април/, защото трябваше да празнуваме редом с целия останал персонал на болниците и поликлиниките. Това не се нравеше и родителите ми, и на колегите.
Реших да предложа св. Иван Рилски за наш патрон, защото той е най-великият български светец и покровител на нашия народ; та – по сходство с него! – добрият лекар пък е най-стойностният член на обществото и земен покровител на народа си. Ходих в Светия Синод и лично, очи в очи, попитах за мнението им по това мое намерение не един, не двама, а цели четирима владици: Великотърновския Григорий, Пловдивския Николай, Варненския /Кирил, Бог да го прости/ и самия Неофит, който после бе избран за патриарх. И четиримата поощриха идеята ми.
Чак тогава я представих на УС на БЛС на негово заседание през м. септември 1994 г. Председателят д-р Димитър Игнатов /който неотдавна почина/ веднага спонтанно извика: “Приема се!”. Останалите вдигнаха одобрително ръце – дали по навик, дали по убеждение, не знам. Единствен главният секретар д-р Стоян Ботев се опита да ми възрази: имали сме си били св. Врач /отбелязва се на 1 ноември/. Обясних му, че това е датата на Дамян и Козма Безсребреници, които са сирийци. Ние искаме добро заплащане, не – както досега – да работим за жълти стотинки; как тогава патронът ни да са Безсребреници, и то чужденци? Аз предлагам български светец, при това – Чудотворец.
Ново възражение от д-р Ботев: ама той бил ли е лечител? Очаквах го и се бях подготвил. Разтворих книгата на проф. Иван Дуйчев “Рилският светец” и пред всички прочетох абзаца, където пишеше, че св. Иван успешно е лекувал с билки и молитви, затова и са го нарекли Чудотворец. Чак тогава старият хирург се съгласи; още помня примиренческата му въздишка: “Добре, Тотенце /така лицемерно ме наричаше!”. Нещо не му стана кеф, но – нямаше как, шефът вече бе подкрепил идеята, а и останалите членове на УС.
Впоследствие двама председатели на БЛС направиха опити да зачертаят патрона ни. През август 2000 г. поисках оставката на Игнатов и той, макар толкова възторжено да го беше приел, чевръсто разпрати заповед по факса до всички председатели на РЛК в страната; още помня обидния израз: “Не отивайте на мероприятието, създадено от лицето Найденов; ние скоро ще ви посочим друг празник…” Само един от тях /от Видин/ ми го изпрати за сведение. Значи, задето Т. Найденов му иска оставката – да се изплюем на св. Иван… /Нов празник Игнатов и сие така и не предложиха; явно, все пак, ги беше срам да му посегнат./
Бях потресен. Затова “скроих шапка” на председателя. Тогава бях член на УС на СЛК. Колегите приеха идеята ми за допълнение към Устава: депутати да нямат право да бъдат избирани в ръководните ни органи. Предложиха го на Събора в Слънчев бряг на 6-7 април 2002. Мина само с… един глас! Така Игнатов, който тогава беше депутат, загуби правото да бъде номиниран за още един мандат в БЛС и още същата вечер си замина за София, не остана до края на Събора. Хайде, отивай сега да махаш св. Иван Рилски!
Да, но перипетиите с него не свършиха дотук. Новоизбраният председател беше решил, че датата 19 октомври не е подходяща за нас. Съвсем случайно срещнах пред словашкото посолство главния секретар на СЛК д-р Методи Маджаров, който ме осведоми, че на другия ден в Русе /далеч от София, т. е. от мен!/ той свиква УС и НС на БЛС с основна точка: отпадането на 19 октомври и, вместо него, приемане на 10 октомври /на тази дата през 1901 г. е основан БЛС/ за съсловен празник. Взех нощния влак за Русе и пристигнах в хотел “Рига”, в чието барче вече се бяха събрали членовете на УС; сториха ми се някак мрачни. Когато ме видя да влизам неканен, предводителят им явно се смути, но – нямаше как да ме изгони: по Устав всеки член на БЛС има право да присъства на заседания на УС; пък нали бях и член на столичния УС. Той разви тезата си; пламенно го подкрепи преданият му главен секретар д-р Пламен Демиров; одобрително изквакаха същото още 2-3. Тогава ми причерня пред очите. Скочих и им се разкрещях: че стъпкват една създадена традиция, че плюят на исконните християнски чувства на българския народ и че настава време разделно… И тогава председателят отстъпи; датата ми беше препотвърдена.
След по-малко от месец организира помпозно тържество за празника в Зала 1 на НДК, на което не бях поканен. Т. е. правеха имен ден без кръстника… Но какво значение има огорчението ми: нали св. Иван бе отново спасен?!
Така аз – заявявам го без всякакво неудобство, защото е истина! – не само създадох съсловния ни празник, но и го спасих от “изчегъртване”, както е прието политически коректно да се казва… При това – на два пъти!
Вечерта на въпросното заседание в Русе – още нещо потресаещо. Изтощен, но доволен си боцвах мезе сам на масата, когато при мен седна един от членовете на УС – АГ от Търговище /впоследствие стана депутат и областен управител/. Стисна ми ръката, ухилен, с думите: “Добре, че дойде, защото щяхме да махнем свети Иван…” Не намерих по-подходящ отговор от въпроса: “А, бе, ти християнин ли си?”. Потвърди, християнин бил. “И как така ще гласуваш за това идиотско предложение – да “махаш” свети Иван?”. Смутолеви нещо като “Ами нали председателят го иска, беше ни навил, а и как да му откажем…” “Тъй ли? Сега ако ви заповяда да се хвърлите в Дунава, ще го направите ли?”
А-ха, ето го разковничето на българското Оцеляване: щом шефът го иска, няма да му скършим хатъра, че да ни е мирна главата… Ще му откажете, ала на следващия Събор няма да ви сложи в “Оня списък”…
Слава, Богу, Денят на българския лекар си остана непокътнат, както бе създаден през 1994 г., с легитимното одобрение на УС и с искрено удоволствие се отбелязва от всички колеги в цялата страна, които го приеха в сърцата си. Какво по-голямо узаконяване?!
Днес почти няма лекарски кабинет без иконата на св. Иван Рилски Чудотворец на стената. Като го видя, сърцето ми пее.
Та, стига ми тази награда…
Това щях да кажа на онзи брат-философ.
Но дали щеше да ме разбере?
Братята-философи нямат свършване… Не могат да предложат нищо конструктивно, но, виж – да плюят, да отричат и да се заяждат, са недостижими.
Както и да превиват гръб пред властимащите.
