Ректорът на МУ-София, акад. Лъчезар Трайков, дмн беше избран днес за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България. Изборът му беше с 26 гласа, срещу 13 за акад. Христо Белоев, ректор на Русенския университет, и 4 гласа за пpоф. Димитъp Димитpов, ректор на УНСС.
Досега академик Трайков беше член на Управителния съвет на съвещателния орган, който обединява ръководителите на 51 университети и висши училища в България.
Изборите днес той спечели като представи следните приоритети за мандата си като председател:
- Защита на академичната автономия на университетите. Съветът на ректорите би следвало да служи като партньор, но и превантивен контролен механизъм спрямо изпълнителната власт, а образователните дебати следва да се развиват първо на експертно ниво в общността. „Нашият Съвет на Ректорите има нужда от силно лидерство, което може да казва „не” на опитите на различни политически сили да използват интересите на висшите училища като разменна монета“, каза той в представянето си.
- Концепцията, че България има нужда от всички свои училища и всички правила, регулиращи системата, трябва да отчитат в еднаква степен трите основни функции на висшите у-ща: 1) образователно-преподавателска; 2) научно-изследователска и 3) обществена. Всяко нормативно правило, което хипертрофира определена функция и атрофира другите, води до дисбаланс.
Предизвикателството пред Съвета на ректорите ще е усилието той да продължи да бъде автентичен и легитимен представител на всички български висши училища – и държавни и частни, и столични, и извънстолични, и големи и малки, и такива с по-големи бюджети и други с по-скромни възможности.
Ето и думите на академика по този въпрос:
„Независимо, че съм представител на научно-изследователските университети, считам, че има необходимост от незабавно обособяване на нормативен режим, регулиращ приема, финансирането и изискванията за друга група практико-приложни висши училища, която дефинирам като „самостоятелна писта за развитие“, като това в никакъв случай не би трябвало да се разбира като „второ качество университети“, а като равностойна група университети, но с изведени приоритети в практико-приложната наука и обучение“.
Като други примери за нуждата от политики спрямо спецификите на различните групи училища, академик Трайков спомена военните училища и частното висше образование.
- Защита на българското висше образование – чрез смяна на акцента от износ на наши студенти в чужбина към обединени усилия в посока формиране от държавата на национална политика за привличане на чуждестранни студенти в България и износ на наше обучение в чужбина, чрез промяна на нормативната база в тази област, която е напълно неадекватна на съвременните хибридни форми и затруднява университетите.
Бъдещето при тази демографска картина е пробив на международния пазар, като за целта е необходима: 1) национална политика и подкрепа; 2) приоритизиране на тази насока от самите университети; 3) ясна стратегия и план за действие, изработени съвместно между държава и Съвет на ректорите.
„Моето виждане е, че профилирането на университетите, което се търси с подобна програма, трябва да е средство, подпомагащо всяко висше училище да си намери ниша и само да си балансира тежестта, разбира се под надзора, но не и под диктата на държавата“, каза в заключението на речта си академик Трайков.
