Най-после – нещо духовно и свежо да излезе от МЗ: прекръщават УМБАЛ “Св. Екатерина” на името на нейния първостроител и заслужил дългогодишен директор, създателя на европейския ѝ екип и на съвременната кардиохирургия у нас проф. Александър Чирков!
Единствената книга за него е моя – “Съдба, наречена хирургия /книга за проф. Ал. Чирков/”. Помня и началото на болницата: тичането му по инстанции за средства /намираше ги като на магия; вратите на всички държавници бяха отворени за него/. С радост пращаше младите лекари по най-престижните болници в Европа и по целия свят: да се обучават. До един се връщаха и работеха за България.
Извърши първата сърдечна операция не само в България, но и в Югоизточна Европа. Ако трябва – спеше в кабинета си. За благодарност – го уволниха, без всякаква причина. Веднага скочилият в стола му го изтика на тавана, даде му едно кабинетче 2 х 3 метра. Разбира се – напусна веднага любимата си болница, собственото си дете, без да каже и половин лоша дума, въпреки огорчението: “Ако си добър християнин, ще простиш…”. Махалото обаче се клати по своите неведоми и неотменими закони. Неблагодарникът, който най-безцеремонно изрита своя учител и благодетел, също си получи уволнението. Няма празно в Живота…
