Когато сме тъжни, когато боли,
когато очите ни плачат сами,
когато е всичко наоколо сиво,
студено, ужасно, несправедливо.
Тогава е лесно да плюем живота,
че другите всички живеят в охота,
а ние се мъчим и страдаме тежко,
сякаш за цялото племе човешко.
Но не е животът тъй глупав и лесен.
Той не разкрива прекрасната песен,
която запазва за тези, които
въпреки сълзи се смеят открито.
Тези, които ценят красотата
и знаят, че щастие следва тъгата,
че всеки един техен дъх е награда
и всичко изпитано си заслужава.
Защото прекрасни са всички картини
със слънце, поля, с небесата сини,
с морета, вълни, с плодородните ниви,
които се хранят след бурите диви.
И тежките дни подхранват добрите.
Животът е роза, макар и с бодлите.
Душата ми знае и тук е, не тича.
Безумно ликът на живота обича.
Ива Бринли
