Стопяваме се! Какво чакаме още?

С неудоволствие прочетох статията на Иван Стамболов във в. “Минаха години”/, бр. 38/2022 г. “Печалбарството превърна лекарите в нагли търговци”, с надслов “Здравеопазването – геноцид или машина за пари?” и с подзаглавие “Днес цялата огромна медицинска и фармацевтична индустрия има интерес хората да са здрави, а не болни”. Тези въвеждащи текстове подсказват темата на публикацията, в която четем категорични, разтърсващи изявления, от които се чувствате крайно неудобно, като:

“Печалбарството преобразува лекарите в търговци. Здравната каса ги развращава допълнително. но сега те съзнателно се превръщат в средство за психически тормоз. Назначават му се нови и нови процедури. Правят му се ненужни операции, без никой да се тревожи дали човекът няма да се осакате от това.”

Все пак, авторът признава: „А много лекари, ще ми се да вярвам, че повечето лекари – дали от любов и състрадание или пък от професионална гордост – наистина искат пациентите да ги оздравеят, без да слагат финансовата част на първо място.

Цялата логика на фантастичното, модерното здравеопазване е тази – търговската печалба. И вероятно така трябва да бъде, защото без огромните търговски печалби всички чудеса, всички космически апарати, всички невероятни медикаменти биха били невъзможни. Всичко е смесено и размесено.”

Нарочно цитирам малко по-дълъг текст, за да стигна до това признание на Стамболов, с което съм напълно съгласен: “Всичко е смесено и размесено”. Апропо, трудно ми е да възразя и по обвинението му в печалбарство, което отбелязваме у някои хора с медицински дипломи. Защото, наистина, Здравната каса буквално ги подтиква към него.

Следва най-логичният въпрос: а как да оцелеят лечебните заведения /в това понятие влизат както общопрактикуващите лекари, регистрирани като ЕТ – еднолични търговци, така и огромните болници, също подвластни на Търговския закон/?

Няма друг начин, освен – повече и повече пациенти; нерядко – чрез излишни хоспитализации и дори интервенции /пословичното “продухване на сърдечните съдове” чрез прословутите стентове, спасили десетки хиляди хора от инфаркт, но, също така, и понякога съвсем ненужни.

Здравната ни система означаваше да бъде сбъркана и опорочена от един зъболекар псевдореформатор, в чиито ръце не е започнал нито един пациент, но невъзможно дава изявления и неуморно се тика да оглави високите постове и е вечният кандидат-депутатин.

Но как, по дяволите, да отговорим на тревожния, бодящ съвестта ни е въпрос на автора: „Здравеопазването – геноцид или машина за пари?

Напълно отхвърляме първата му част и неохотно се съгласяваме с втората. Защото не е добавил, че то, също така, е и очевидно проявявано неугасващо човеколюбие, съпричастие, милосърдие, всеотдаденост от повечето колеги. Да, лекарите са се посветили на най-голямата, най-трудната, най-жертвоготовната и опасна за собственото им здраве професия, за да изхранят и осигурят себе си иь семейството си, но без тези неотменни, основополагащи я качества тя е безмислена и неефективна .

И, ето го най-трудният проблем: колко успешно да се съчетаят необходимите и заслужени високи нива на битието на лекаря със задължаващото го съобразяване с необходимостта от осигуряване на повече приходи в лечебното му лечение, които не могат да бъдат осигурени по друг начин, освен … повече пациенти?

О годините напълно забравена е втората съставка на думата и понятието “здравеОПАЗВАНЕ”, което съществува и в определението на министерството, в близкото минало наричано “на народното здраве”. Много малко се обръща на на неговото опазване, на превенцията /предпазването/ от болести. Защо ли? Защото не струва пари /пак опираме до тях, проклетите!/. Една постоянна здравна промоция /просвета/, съчетана с висока духовност /наричам я “Здравно-духовна култура”/, задължително въведена в училището, до голяма степен би предотвратила или поне намалила тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, употребата на гибелните наркотици, агресивността, СПИ /сексуално-предаваните инфекции, вкл. смъртоносният СПИН – защо го забравихме?/ сред подрастващите.

Написах и готов, съвсем кратичък текст по темата; той е качен на сайта на Медицинския университет – Пловдив.

Засега напразни остават усилията ми това да сторят и МЗ и МОН, за да бъдат в помощ на учениците, родителите и учителите им. При това – без да искам и стотинка. Да приемем, че не ми го одобряват съгласен съм; нека да го възлагат на друго, няма да ревнувам. Важното е да бъдем полезни на децата и народа си. Затова една нация, здраво просветена, с внушени здравословни навици и напълно отхвърляща вредните привички, гарантирано ще бъде с по-ниска заболеваемост и смъртност и по-висока средна промяна на живота. В момента по тези показатели сме на последното място в Европа /живеем 7-8 години по-малко, отколкото шведите, гърците, италианците, французите!/ и демографски се стопяваме най-бързо в света: с ужасяваща скорост /нмаляваме с 90 000 души годишно; за м. г. новородените ни са 59 000; започвате 149 000!/.

След 25-30 години ще ни има като народ и държава! А юношите ни пушат, употребяват алкохол, дрогират се, бият се, самоубиват се, заразяват се с венеризми; и нищо-нищичко не им е ясно по толкова тези важни въпроси. Какво чакаме още?

Comments are closed.