Стихотворение на Илко Капелев

Огледай се в зениците на кучето –
там болката нощува всяка нощ.
То трябва с поглед всичко да получи,
което някой присвоява с нож.

Изсечена е вече от просеки
душата на човека-единак.
Отрекохме богатството, но всеки
потайно на среброто е чирак.

Нали Доброто е врата към рая?
Защо по щампа всеки е скроен?
Защо ни са парите, щом не знаем
дали ще ни потрябват някой ден?

Илко Капелев, Ямбол

Comments are closed.