Колкото и странно да изглежда, убийства от ревност могат да станат и от обич; така да се каже – съчетано…
Поне така твърдят извършителите им. Гено е буен, вироглав, независим. Висок, строен, с пронизващи сини очи и непокорен перчем: не е мъж за една жена. От такъв жребец можеш да очакваш всичко, само не – и вярност. От няколко години е женен за Данчето, но постоянно се заглежда “навън, по чуждо”.
Често се връща вкъщи късно вечер, пийнал, развеселен, не я и поглежда и си ляга, без да я дочака. Бил изморен. Какво по-ясно, че си има друга? Пита го веднъж, дваж – не признава. Една вечер не издържа на кръстосания разпит и кимва: да, не е само неин… Какво пък толкова е станало? Мъж е, а, както е известно, те са полигамни. Не е ли виждала по филмите: един елен води десет сърни; така е в природата, така е и при хората. Пък и е млад, силен: има за онази, има и за нея…
Това признание вбесява Данчето. Сръбнала е две водки. Гаврътва нова. Па току сграбчва ножа от масата и го забива в гърдите на неверника. Гено извиква и пада. Започва да се гърчи. От раната бликва кръв, бързо подгизва килима. Още веднъж острието потъва между ребрата. Има и трети удар. Докато безмилостното булче се осъзнава какво е сторило и звъни на “Бърза помощ”. По-добре би било – направо на Погребалната агенция… Пред следователя признава всичко.
– Но защо не спряхте след първия удар? – пита той.
– Много го обичах и не можех да го гледам как агонизира. Та да му помогна.
– С какво да му помогнете? – недоумява полицаят.
– Да го довърша по-бързо, че да не се мъчи повече – уточнява спокойно тя.
– И това наричате “обич”? Хладнокръвно убийство – от обич?! – въкликва той.
Наистина – неразбираемо! Подобно “милосърдие”, пък било то породено и от любов, е необяснимо и се обсъжда трудно. Да го разяснява на майката на убития. Да, мачо е – но това повод ли е да му прободеш сърцето? Да заколиш някого – за това се изисква не обича, а неистова омраза. Нищо друго не може да я породи, освен болезнената Ревност. Тя е прекъснала светлината в милиони човешки очи. Нито Омразата, нито Ревността имат място в Любовта; те са несъвместими с нея и ако тлеят, рано или късно ще избухнат и ще я изпепелят за миг.
