Странен човек видях на Петте кьошета. Вървеше бавно, облечен с хубаво кожено яке, притиснал яркочервена роза със завързана панделка; явно отиваше някъде на среща с любима жена.
И като погледнах по-внимателно, се вцепених: беше обут в пижама, а на краката – нахлузил домашни чехли… Не е нужно да си лекар, за да поставиш диагнозата: Алцхаймер. Забравил е да се преобуе; вероятно не си помни и собствения адрес и много трудно ще го намери на връщане. Но не е пропуснал да купи цветето на любовта… Ех, Мерако, Мерако… Ти наистина умираш последен! И, въпреки всичко: живей, разпалвай огънчето в нас, дори и да ставаме смешни: за да ни има още малко на този все по-обезумяващ Бял Свят.
