През 1987 г. “Партиздат” (не съм членувал в БКП!) ми издаде документално-публицистичната книга “Майка сред вълца”, в която описвах премеждията на 20-тина антифашистки, родили децата си в затворите на Царство България.
Не спестих и мъченията, прилагани от следователи и стражари върху тези българки, чиито възгледи не споделям, но се спирах на преживяванията им просто като лекар. Именно в това ми качество не мога да не съчувствам на която и да е бременна жена, родилка или майка, независимо от политическите пристрастия или прегрешенията ѝ, ако е подложена на издевателства или тормоз.
Запознаха ме с току-що избраната за кметица на Район “Младост” Десислава Иванчева на едно възпоменание за Левски в Централния Военен клуб. Честно казано, не ми направи добро впечатление, отнесе се с мен с неприкрита надменност и високомерие (“Пази, Боже, сляпо да прогледа!”). Но ето, че “жестокостта ми се сломи”, както казва Петко Славейков. Чак сърцето ми проплака, когато видях снимка във ФБ как наскоро проходилото ѝ детенце безпомощно търси пролука в строгата желязна врата на Софийския затвор, за да се провре и прегърне най-святото нещо на света – Майка си.
Бяха докарали Иванчева от Сливенския женски затвор, за да посети зъболекар, и бе помолила за кратко свиждане с рожбата ѝ. И са ѝ отказали!! Да, да, повтарям: ръководството на затвора не позволило на една Българска Майка да гушне Чедото си!!! Това кратко щастие, което се полага и на звяра в джунглата. Вероятно Иванчева си заслужава наказанието за вземане на подкуп; съдът сигурно е доказал престъплението. Така и трябва!
Но в случая отношението към нея е направо садизъм! Припомних си как я арестуваха показно, пред всички телевизии (явно, всичко беше подготвено и режисирано), и я държаха цели 5 часа пред камерите – права, под жаркото слънце, с белезници на извитите назад ръце, без вода, без право да посети тоалетна; човешко ли е?! И, също: как я водеха към заседателната зала в Съдебната палата буквално окована, пак с белезници, вкл. и със синджири на краката, като най-опасен убиец или атентатор. Та това, все пак, е жена; и къде ще избяга посред бял ден, дори и крайниците ѝ да са свободни?
После разбрах, че на другата чиновничка от “Младост”, която бе осъдена заедно с нея, пък ѝ отказали да я пуснат за 2-3 часа за нещо, полагащо се на всеки човек: да изпрати починалия си баща на гробището. От 30 години всички пишман-политици се заканват, че най-сетне щели да правят съдебна реформа. А къде – без човечност?! “Има нещо гнило в Дания”… Прав си, сър Шекспир. В България – също! Че и повече…
