За съжаление, те бяха пропуснати, по недоглеждане, в Тефтерчето “Българските лекарски символи”. А бяха не само знаменити уролози-баща и син, но и стълбове в българската урология.
Акад. Николай Минков е роден на 19 октомври (!!) 1929 г. в старопланинското градче Елена. Завършва медицина в Пловдив/1954. Работи като уролог в “Пирогов”. Хабилитиран е за доцент през 1971, за професор – през 1977. Специализира в Париж. Създател на детската урология в България; пръв въвежда лазерното лечение при урологични заболявания и е един от първите, които използват електронната им диагностика. Почива през 2004 г.
Само след 2 години го последва синът му – доц. Марин Минков (р. 1962). Невероятно способен и работлив; достоен син на славния си баща, денонощно следва неговия път. Не го одобряват за професор, само защото бил… “много млад” (непростим грях в застойните социалистически времена)… Товари се, без да се жали. В един фатален ден в края на ноември 2006 извършва последователно цели 9 (да, да, девет!) операции; в края на последната се свлича на земята – масивен мозъчен инсулт.. Няколко дни е в кома, докато издъхва, оплакан от цяла България. Трябва да почитаме и неговата памет в славния Ден на Спасението!
Добре би било Клиниката по урология в “Пирогов” да носи името на акад. Николай Минков.
